Държавата за пореден път ще налее 600 000 лв. в Рилския манастир, с което той категорично придобива статут на най-субсидираната обител у нас.
Държавният бюджет за 2025 г. е предвидил общо 1 млн. за 3-те най-големи манастири в България. Другите две ставропигии – Троянският манастир и Бачковският манастир, ще получат по 200 000 лв.
През 2020 г. лично тогавашният премиер Бойко Борисов отпусна 600 000 лева на Рилския манастир, за да продължи реконструкцията и изографисването на светата обител. 3 г. по-рано игуменът на манастира Евлогий пак поиска 600 000 лв. за аварийно укрепване на най-старото крило в обителта, но получи само 200 000 лв. и не пропусна да се оплаче, че не само му орязали бюджета, ами и трябвало да плаща държавни такси за всички разрешителни, както всъщност плащат всички българи. Игуменът не пропусна да напомни, че в България само Рилският манастир е паметник на културата не само от национално значение, но и от световно значение към ЮНЕСКО.
През 2023 г. правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерство на културата в размер на 400 000 лв. за финансова подкрепа за Рилския манастир.
Държавата редовно обгрижва – според възможностите си, и пътищата до и от манастира. През 2021 г. тя хвърли 6 млн. лв. за укрепване на пътя към Рилския манастир. За тази година са предвидени нови средства за пътя до Кирилова поляна.
За разлика от другите ведомства в бюджета на България за 2025 г. по отношение на вероизповеданията няма посочени отделни пера за разходването на общата сума – например за заплати на персонала, издръжка, режийни и др. Посочено е единствено, че общо източноправославното вероизповедание ще получи 62,86 млн. лв., мюсюлманското – 12,74 млн., а католическата църква в България – 774 000 лв. Малки суми са планирани за задграничните епархии, за българските православни църковни общини в чужбина, за протестантските вероизповедания, религиозната общност на евреите, Арменската апостолическа православна църква.
Само парите са БПЦ са с 68% повече от миналогодишната държавна субсидия, която беше 37.4 милиона лева.
Допълнително финансиране БПЦ получава и по проекти от Държавен фонд „Земеделие“, като за изминалата година на вероизповеданията са дадени 14 милиона лева, повечето от които – за БПЦ.
Решението за увеличаване на субсидията от бюджета дойде след предложение на Св. синод на БПЦ, обосновано текучество на кадри и повишената минимална работна заплата.
Според закона субсидията от 1 януари 2024 г. се определя минимално като 15 лв. за всеки български гражданин, който при официалното преброяване се е определил като православен християнин. Друг посочен фактор е приравняването на свещеническите заплати с началните учителски, които нарастваха през последните години, а нямаше актуализация на субсидията за БПЦ. През 2019 г. например минималната основна заплата на учител беше 920 лв., а от 1 март 2025 г. е определена на 2127 лв.
Няма обаче никаква яснота нито дали свещениците са стигнали 2127 лв. месечно възнаграждение, нито дори колко са те в България. БПЦ не дава никаква информация за броя на клириците и други църковни служители, не коментира какви са приходите й от хилядите имоти, от продажбата на свещи, от спестените данъци, които българските общини масово опрощават на църквата, от данък печалба и т. н. Припомняме, че миналата година НАП се опита да направи проверка на БПЦ за установяване на задължения от корпоративен данък за периода 2017-2022 г., но Св. синод обяви проверката като „недопустим и противоконституционен опит за намеса във вътрешната организация на БПЦ“ и дори не стана ясно дали ревизията бе завършена.
В резюме – за приходната част на бюджета си БПЦ дискретно мълчи, но надава вой до Бога за разходната и то до такава степен, че миналата година държавата дори трябваше да й даде 450 000 лв., за да направи избора на патриарх.
Факт е, че в Полша и Румъния църквата също ползва държавни субсидии, но там тя дава огромни средства за подпомагане на различни социални каузи и ги отчитат редовно пред данъчните, като изнасят в публични доклади приходите и разходите си. За сравнение България, която има население около 6.5 млн. души и под 3 000 духовни лица, плаща като субсидия средно по 6.18 евро на човек, а Полша, която е с население над 36 млн. души и духовенство над 55 хил., плаща около 1.66.
Рилският манастир също държи строго тази линия на поведение, приета от Св. синод. В манастира се плаща за всичко, но пари за ремонти и реставрации никога няма.
Пари се събират за разглеждане на музеите в манастира – 20 лв. е комбинираният билет, като има отделни билети за Църковно-историческия музей, Хрельовата кула, Иконната галерия, музей „Манастирско стопанство”, Етнографския музей и дори за гостните стаи, в които любопитният турист може да надникне срещу 5 лв. Отделно 15 и 25 лв. са беседите на български и английски, 40 лв. е таксата за кръщене, 20 лв. за нощувка в някоя от хотелските килии. При желание благочестивите християни могат да преведат дарение в някоя от трите банкови сметки на манастира – в лева, долари или евро.
Преди няколко години излезе официална статистика, че със стойността на църковните имоти и парите на клира може да се изплати външният дълг на България. Според синодалните архиви преди национализацията църквата е владеела 329 436 дка ниви, лозя, ливади и градини, над 5000 дка земи в регулация и принадлежащите сгради в най-атрактивните зони на селищата, отделно стоте манастира са притежавали 191 000 дка земя, 30 000 дка ниви, 7000 дка ливади, 1500 дка гори, 1500 дка лозя, 17 000 дка пасбища и 256 дка градини. Сред тях Рилският манастир е най-богатият. Има си собствен и безумно скъп хотел, десетки павилиончета, хлебарница, ресторанти и какво ли не в района на манастира се дават под наем на търговци. Под наем е и земята, на която са изникнали 40 ресторантчета. Още през 2002 г. ДНСК обяви, че ще ги бута, но ръководството на манастира реши, че е много по-изгодно да изкара от тях пари, и започна да събира наем от манастирската земя.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
