Единствената жива дъщеря на основателите на рода – 83-г. Славка, не се поколеба да пропътува разстоянието от Свищов до Градево с деца, внуци и правнуци
Наследници на градевската фамилия Динчеви се събраха на емоционална родова среща на хижа „Предел”. Пенсионираната учителка от Икономиката Добринка Данчова за трети път пое ролята на главен организатор и двигател на събитието. Преди 8 години тя за първи път опита да събере наследниците на дядо си Петър и баба си Илинка Динчеви по майчина линия в Свищов, където между 1958 и 1960 г. на миналия век се изселил почти целият род.
„В родното с. Градево останали само мама Венорка и татко ни Костадин. Били са 11 деца, но от тях две починали. Баба и дядо с двамата синове и 6 от дъщерите се преселили в Свищов, където давали по 1 дка земя за къща и 1 дка нива. Мама вече била омъжена, татко също отишъл до Свищов, но там не му харесало и се върнал обратно на село“, разказа причината за раздялата на фамилията Добринка Данчова.
Веднага след първата родова среща последвала втора, този път на Предел, но Ковид кризата осуетила идеята на родствениците да се събират всяка година. За да остане паметта и младите да знаят откъде са корените им, преди около месец Данчова отново започнала да организира сбирка на рода. Единствената жива дъщеря на основателите на рода – 83-годишната Славка, с най-силна трепет очаквала събитието и не се поколебала да пътува от Свищов до Градево заедно с двете си деца, внуци и правнуци. Най-малкият наследник на срещата бил 1,5-годишният правнук на една от сестрите й, когото родителите му довели от Габрово.
„От 128 наследници около трапезите , които наредихме на поляната пред хижа „Предел“, се събрахме 53-ма души. Почти всички в рода сме с висше образование, а мнозина са заемали и заемат висши ръководни постове в професионалната си сфера. Родоначалниците ни са били будни градевци, а ние сме запазили и развили този интелектуален заряд“, още е под емоциите на срещата Добринка Данчова. След много разказани случки и спомени до малките часове на нощта на следващия ден почти цялата компания се пренесла на вилата на Данчови в местността Предел на домашен боб и салата от градината. Обещанието да се срещат всяка година през август било утвърдено като план. Под въпрос останало само мястото на сбирките и дали домакинството да се поема и от пръснатите из страната наследници, или да се стичат всички към селото, към което водят корените им.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
