Канарските острови бе дестинацията на кюстендилско семейство, избрало испанската екзотика за лятната си почивка и екскурзия.
„Искахме да летуваме на място, където не сме били. Да видим различна култура и да усетим емоцията на морето, различно от българската обстановка и Гърция. Съседката ни я намираме за клише, където всеки средностатистически кюстендилец тича да ходи. Дали заради икономии, или просто защото така, на принципа на „другите отиват, трябва и ние да ходим на море там”, сподели Кристиян Георгиев /46-годишен/ строителен работник. Със съпругата му Цветелина замислили мястото, където ще прекарат годишния си отпуск още през февруари. Решили да разчитат на туроператорска фирма.
„Свързахме се, обаче имаше само едно място за Палма де Майорка и от втория път капарирахме за Тенерифе, най-големият остров от архипелага на Канарските на Атлантическия океан. И не съжаляваме изобщо, защото ме убеди изказване на моя приятелка, че дъщеря й била на Майорка и било много пенсионерско”, с усмивка разказва предисторията на пътуването Цветелина.
И така дошло време за пътуването. „Стегнахме куфарите. И се качихме на самолета. Разстоянието беше дълго и заради насрещния вятър пристигнахме на Канарските острови след 5 часа и 50 минути. Летяхме предимно над водно пространство, а самолетът развиваше скорост от 800 километра в час. Прекосихме Дубровник, Италия и Испания. Кацнахме на летище север в Теренерифе, тъй като курортът, където щяхме да почиваме, беше в североизточната част на острова. Летище юг на Тенерифе беше разположено на някакви си 100 километра”, споделя Кристиян. Кюстендилци отмаряли една седмица в курорта Пуерто де ла Крус. Това бил вторият по големина град на острова, след столицата Санта Крус. Времевата разлика била два часа назад спрямо България. Настанили се и се замислили да отидат веднага на плаж. Въпреки че проучили, че плажовете са вулканични, мислели, че черният пясък няма да е проблем за събирането на слънчеви бани. Оказало се, че не е точно така. „В Пуерто де ла Круз всички плажове бяха безплатни, но пък не се предлагаха шезлонги и чадъри. Трябваше да си поставиш кърпите на черната настилка и нямаше да е окей. Температурата варираше между 26 и 27 градуса. Подходящо място да хванем тен бяха изкуствените солени езера, наречени Лагос Мариянез. Представляват 7 езера, с вода от Атлантическия океан, а от него самия са отделени с голяма бетонна стена. Тук вече се плащаше входна такса, която сравнение с България си е направо на половин цена. Дадохме 11 евро за чадър и два шезлонга. От 7-те езера, работещи бяха 4, останалите се ремонтираха. И затова опашката пред входа беше километрична. Испанците обаче си имаха строга организация. Мъж отвън с предавател общуваше с колега във вътрешната част, който му казваше колко хора и къде освобождават място. Веднага касиерката пускаше например 4 човека, ако толкова бяха напуснали плажа, и външният охранител любезно посочваше на новите клиенти къде да се настанят”, допълва Цветелина.
На Канарските острови много стриктно си спазвали работното време. На кюстендилци им направило впечатление, че докато са на плажа, по уредба съобщавали колко време остава докрая. „Като стана 18 часа, женски глас на три езика – испански, английски и немски, съобщаваше, че остава 1 час до затварянето. След това същото съобщение било чуто и в 18.30. Този път информацията била, че остава половин час”, казва жената.
В самия град цените изобщо не били високи. Обикновено кафето на плажа било 1 евро и 10 цента, а различните му разновидности варирали между 1.30 и 1.50 евро.
„Обясниха ни, че районът се води полубезмитна зона. Дори и цигарите бяха по-евтини от българските. Бяхме решили да си купим един стек от България, но се отказахме и наистина там техните цени варираха от 2.10 – 2.30 евро”, обясни Кристиян. На Тенерифе по улиците растат банани. Те обаче са малко по-дребни от тези, които сме свикнали да купуваме в България. Банановото растение на острова наподобява царевица. Със същата височина, но листата са по-широки. И понеже Тенерифе се намира на 300 километра от континента Африка, местните жители опасват банановите плантации с фина мрежа или найлон, нещо като в оранжерия. В противен случай бананите се нараняват от ветровете с пясък, който стига от пустинята Сахара. Бананите на Тенерифе се отличавали с плътност и сочна консистенция. От тях хората на острова правят всичко – от различни кулинарни десерти, през бананово вино или сладко. „Казваха, че има и големи насаждения със захарна тръстика, но не видяхме. Сигурно я отглеждат в южната част на острова. Градини с домати, краставици и чушки или други зеленчуци, характерни за България, не срещнахме”, с усмивка споделя семейството.
Като десерт с банани, който им харесал в кухнята, били печените банани с карамел. „Направо ти се топят в устата, а аз съм гастроном и мога да отсея добрия продукт”, казва Кристиян.
Заради черните плажове семейството решило да прескочи в другата част на острова. Там пясъците били златни, донесени от Сахара. Освен това в Пуерто де ла Круз до обяд , въпреки че било топло, слънцето не успявало да пробие през облаците. И плажът бил възможен само след обяд. Не било никак трудно да стигнеш до други краища, транспортът, изцяло автобуси на голямата верига TITSA, бил изключително удобен, а разстоянията близки.
„Мъжът ми беше чел за един известен плаж, наречен Лас Терезитас, намиращ се в покрайнините на столицата Санта Круз. За да стигнем дотам, сменихме две линии и всичко стана много бързо. От единия автобус се прекачихме на другия на автогарата в столицата. Всичко ставаше за минути, а шофьорите тръгваха точно по разписание. Докато се обърнем, и стигнахме на плажа”, разказва Цветелина.
Las Teresitas е най-рекламираният плаж на острова. Широка плажна ивица с дължина километър и дълбочина почти 100 метра, спокоен равномерен океан, благодарение на насипния каменен кей, който предпазва от бури, добре развита инфраструктура – всичко това привлича туристите. Плажният сезон тук започва през юли и продължава до края на октомври. Влизането във водата е равномерно, плитко, а океанското дъно е много чисто. Водата изключително солена. Благодарение на този изкуствен залив през лятото океанът тук е с няколко градуса по-топъл, отколкото на други места в квартала. Наемането на шезлонг и чадър в Las Teresitas е най-евтиното: 4 евро за чифт чадър и шезлонг. По плажа минава велоалея. Палмите изникват от пясъка, създавайки естествена сянка. По протежение на плажа има малки заведения за хранене и кафенета, където се предлагат безалкохолни напитки и леки закуски. Las Teresitas е оборудван с рампи за инвалиди. Като цяло Тенерифе е много внимателен към хората с увреждания. Тук-там могат да се видят инвалидни колички, придружени от хора в униформа. Това е въпрос на уважение. Всички обществени плажове, включително Las Teresitas, имат спасители. Има дори игрище за плажен волейбол. Няма хотели близо до Las Teresitas. Плажът се намира отделно. Почиващите спират в столицата или идват тук с кола от други райони.
„Съчетахме ходенето до Лас Терезитас и с обиколка в испанските молове. Ей така от любопитство. Цели три бяха на една линия, близо до автогарата. Разгледахме ги във времето на големите намаления и летни разпродажби и действително си бяха такива”, коментира Цветелина.
Град Санта Круз де Тенерифе е с население от около 223 000 души и е столица както на острова, така и на цялата провинция. Заедно със съседния град Сан Кристобал де Ла Лагуна и други близки градчета формират агломерация с над половин милион жители. Санта Круз е основан през 1494 година и е типичен испански град, оживен и динамичен, с широки и натоварени булеварди и тесни улички, просторни площади, фонтани, магазини и пазари. Архитектурата на Санта Круз датира от края на 19 и началото на 20 век. В типично средиземноморския градски пейзаж преобладават най-често сгради в колониален стил на около два-три етажа с плоски покриви и обагрени в ярки пастелни тонове.
Градският център на Санта Круз де Тенерифе е много приятно място за разходка не само за туристите, но и за местните жители. Чистотата и красивата архитектура се съчетават перфектно с екзотичната растителност. Най-голям и известен е паркът Гарсия Санабрия, който предлага пищна зеленина и сенчести пейки за почивка. Сред най-известните места за разходка е улица „Рамбла дел Генерал Франко”. Това е голяма улица, която разполага с широка и сенчеста алея за пешеходци между двете платна.
Друг интересен маршрут за разходка в столицата на Тенерифе е булевард „Франсиско ла Роче”, който следва крайбрежието на Санта Круз, преминава край пристанището на града и достига до Плаза де Еспаня – просторен площад, заобиколен с красиви сгради, считан за най-големия в Санта Круз. В средата му е разположено голямо изкуствено езеро. Според местните жители мястото е най-централното в Санта Круз де Тенерифе. Непосредствено до езерото се издига мемориалът на загиналите в гражданската война “Монументо а Лос Каидос”. Следвайки на юг крайбрежието на Атлантика може да се стигне до най-известната съвременна сграда на Канарските острови – Аудиториумът Тенерифе. Тя е една от символите на града. По брега край нея има цяла алея от камъчета, по които са изобразени лицата на известни музиканти от цял свята. Непосредствено до Аудиториума на самия морски бряг се намира Морски парк Сезар Манрике. Той е известен със своите лазурни басейни с морска вода, компенсиращи липсата на плажове в близост до центъра на града.
„Направи ми впечатление колко са любезни хората в Санта Круз, а и в целия остров. Повечето разбират английски, но и дори да не разберат какво точно ги питате, ще направят всичко възможно, за да ви упътят. Ако думите и жестовете не помогнат, лично ще ви заведат до мястото, което търсите”, спомня си Цветелина.
Първата столица на Тенерифе дълго време остава град Ла Лугана, който има по-удобно и безопасно местоположение. Едва през 1723 г. Санта Круз става главен град на острова. Участвал е в битки повече от веднъж. В памет на това върху герба са изобразени три леопарда. Те представляват три големи победи, спечелени от защитниците на града.
Възрастта на първите селища, открити на мястото на съвременния Санта Круз, надхвърля 2000 години. В онези дни е имало селище на Анаги от гуанчите, местните жители на Канарските острови. През 1494 г. испанците акостират в град Аняс, предвождани от конкистадора Алансо Луго. Според легендата, когато стъпил на брега, той поставил сребърен кръст – круз на испански, откъдето идва името на град Санта Круз.
„Освен история Тенерифе има и екзотична кухня. Невероятни са техните папас аругадас , наричани още канарски картофи. Това са малки набръчкани картофи, варят се цели с кората, която е посолена. По принцип не се белят, а се консумират със солената коричка. Сервират се със сосове мохо. Често се поръчват като предястие. Подходяща гарнитура са към месо, риба и рибни ястия.
Мохо сосовете пък се предлагат в два варианта, зелен и червен. Приготвят се от чушки, зехтин и чесън. Задължително се сервират към канарските картофи, но могат също така да бъдат поднесени с меса, риба, сирена. Има ги и консервирани, даже си ги купихме за България в супермаркета.
Алмогроте пък беше сос, приготвен от сирене, червен пипер, зехтин, чесън и подправки. Препеченият хляб, намазан с тази паста, е много вкусен. Често се сервира с вино”, допълва семейството.
Определена традиционна кухня от Тенерифе няма – тя е съвкупност от различни национални кухни, от Латинска Америка и Испания. Характерна за нея е голямата употреба на пресни плодове и зеленчуци.
Почти всички подправки могат да се срещнат и на този край на света – чесън, червен пипер, кимион, зехтин, различни билки и др.
„Към всичко това трябва да добавим и гаспачо – студена доматена супа, кралските скариди на въглища, андалуска салата – картофи с портокали и лук, и много други характерни само за тази провинция блюда”, разказва Цветелина.
Eстествено черешката на тортата на летуването на кюстендилци станал Loro Park на Тенерифе – парк на папагалите (това е преведено от испанското име) и всъщност започва своята работа като място за забавление на туристите с много красиви и шумни птици. В момента, засаден с екзотични растения и събрани от жителите на океана, развлекателният комплекс представлява комбинация от ботаническа градина, зоологическа градина и цирк. Loro Park е основната атракция на Тенерифе. Флората на Лоро Парк удивлява със своята помпозия и разнообразие. Колекция от 1000 сорта орхидеи, разнообразие от кактуси и палми, шикозен булевард на драконови дървета. Имах чувството, че си в истинската джунгла! В непосредствена близост до входа има огромна ограда с пресъздадена пейзажна джунгла и характерни тропически растения, обитавани от горили. В същото време пространството е организирано по такъв начин, че да се наблюдават навиците на примати в близост до естественото местообитание. В парка има и семейство шимпанзета. Зад дебели стъкла, осигуряващи безопасността на студа в Арктика,пък се виждат пингвини, които се чувстват спокойни. Сняг за павилиона е направен там с помощта на специални оръдия (12 тона на ден!) Животът на екзотични птици на сушата и във водата може да се види без никакви проблеми. В тази област има 350 различни вида папагали от цял свят. Прожекции на папагали се провеждат ежедневно. Птиците по време на шоуто показват не само чудесните си способности, но и характерни черти. Невъзможно е да убедиш папагала да убеди да продължи изпълнението. Всеки посетител на Loro Park се стреми да посети шоуто на жителите на океаните: убийствени косатки, делфини и тюлени. Висококвалифицираните треньори създават оригинални стаи с интелигентни животни, които засягат не само децата, но и възрастните. Големите животни под команда на треньорите извършват мощни скокове. В Лоро Парк има много други жители в териториите, които са подобни на зоните, в които живеят свободно: земята, покрита с тревен пясък; скали, растения. В центъра на парка има крокодили, ягуари, тигри (включително албиноси), гигантски морски костенурки, пеликани, лемури и др. От Пуерто дела Круз до парка има безплатен минивлак, който се отправя на всеки 20 минути от площад Reyes Catolicos от брега на града.
Шоутата са организирани по такъв начин, че успявате да ги видите всичките.
Като за финал на пътешествието кюстендилци стигнали и до Плая де лас Америкас, който е най-известният и модерен курорт на остров Тенерифе и един от най-обичаните в цяла Европа.
„Той беше на 100 километра от Пуерто дела Круз, разстоянието не е голямо с оглед на добрата инфраструктура. Любопитното е, че докато стигнем дотам, времето се смени четири пъти за почти 60 минути път. Минахме през облаци, слънце, облаци, дъжд и накрая в Лас Америкас грееше слънце. Можем да наречем този район Канарската Ривиера заради красотата и практически неограничените възможности за забавление”, заяви Цветелина.
Плая де лас Америкас се състои от три отделни курортни градчета, които с течение на обстоятелствата и времето са се обединили в едно – това са Лос Кристианос, Коста Адехе и, разбира се, най-известният от всички – Плая де лас Америка. Красотата на този курорт се дължи на красивите сгради, които изглеждат напълно нови, всичко е изградено с много стил и вкус, а инфраструктурата е една от най-качествените в Европа. Тук е трудно, дори невъзможно да се открие сграда без басейн. Въпреки сухия климат навсякъде са засадени най-различни видове тропически растения. Интересно е, че местните жители са успели да превърнат тази иначе суха и лишена от растителност част на острова в истинска райска градина. На брега на Коста Адехе се намира красиво и модерно яхтено пристанище. За любителите на водните забавления на разположение са не само красивите плажове и безбройни басейни, но също така и превъзходен аквапарк, разположен в Коста Адехе – Сиам парк.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
