В свободната енциклопедия Уикипедия за популярната в миналото фолкзвезда Лия е записано следното:
Емилия Парушкова, по-известна като Лия, е българска попфолк певица. Има издадени 8 албума. Сред известните й песни са „По-по-най“, „Дяволски чаровник“, „Митничарю“, „Утро след любовна нощ“, „Ще те мачка валяка“, както и дуетите с Кондьо – „Обич за двама“, „Загубих те“, „От нищо нещо“.
Родена е на 12 юли 1970 г. в Кулата, Петричко. В средата на 90-те години Лия започва работа с музикална компания „Ара аудио-видео“. През 1996 г. записва първия си самостоятелен албум „Специална жена“. През следващите няколко години издава още пет самостоятелни албума и един дуетен – с Кондьо, издаден през 2000 г. По това време има връзка с един от ръководителите на ВИС Димитър Димитров-Маймуняка, убит през 2002 г., на когото посвещава известната си песен „Дяволски чаровник“.
През 2003 година Лия издава последния си албум с „Ара аудио-видео“ – „Блясък и лъжи“, след което прави неуспешен опит да работи като музикален продуцент. През 2004 г. става управител на магазин за дрехи, собственост на приятеля й Георги Вълканов, син на бизнесмена Николай Вълканов и собственик на предприятия за производство на плетено облекло. По-късно се омъжва за Вълканов, а на 18 юни 2007 г. им се ражда дъщеря. След издаден през 2006 г. видеоклип тя задълго прекъсва музикалната си дейност, като през следващите години открива още няколко магазина за облекло.
След продължително прекъсване, през 2021 г. Лия издава с „Орфей мюзик“ нов, осми албум – „Това остава“, който съдържа авторска музика, главно балади.
Лия прие да даде специално интервю за читателите на в. „Струма” с изричната уговорка да не я връщаме към времена и събития, за които не иска да говори. Спазваме уговорката и приемаме да разговаряме за връзката й с корените, за превратностите и важните неща в живота, и, разбира се, за музиката.
– Лия, защо след близо 20 г. мълчание отново запяхте? Какво Ви провокира да го направите?
– Имах нужда да кажа нещо, да споделя нещо. Душата ми имаше нужда да го направи. Мислех, че ще мога да живея без музиката, но всъщност се оказа, че не мога. Осъзнах, че когато нещо е дадено на човек от Господ, а талантът е едно от тези неща, дарени ни с раждането, той е длъжен да го споделя. Затова въпреки голямата пауза, която направих, пак стигнах до извода, че трябва да пея и да споделя онова, което вълнува душата и сърцето ми. Това беше причината да запиша няколко много красиви песни и хубавото е, че го направих с изцяло авторска музика. Всички 12 песни в новия ми албум са на български автори и са прекрасни. Връщайки лентата на времето назад, спокойно мога да кажа, че това е най-доброто, което съм правила до момента.
– Новите Ви песни съществено се различават от онова, с което Ви помни публиката Ви…
– Има нещо такова. Винаги съм предпочитала да пея по-баладична и шлагерна музика, но докато съм била в музикална компания, не съм се съобразявала със собствените си желания, а с тези на продуцентите ни и с това, което се търси от хората, комерсиалното. Но сега мога, имам свободата и изпях едни прекрасни песни.
– Тази свобода идва от финансовата Ви независимост сега или от друго?
– Да, благодарна съм, че нямам финансови затруднения на този етап от живота си, и това не е маловажно, защото сега не съм обвързана с никоя музикална компания. Имам пълната подкрепа на моя партньор, той финансира изцяло продукта, а всички песни са избрани от мен. Записала съм това, което е пожелала моята душа.
С мъжа в живота й Г. Вълканов
– Да разбирам ли, че половинката Ви няма против завръщането Ви към музиката?
– Точно така, той винаги ме е подкрепял и ме е подтиквал да запиша нещо ново през тези години, но оттеглянето ми от сцената беше абсолютно мое решение. Не е тайна, че аз станах майка на зряла възраст, родих дъщеря ни на 37 години и затова реших да загърбя музикалната сцена и да се отдам изцяло на отглеждането и възпитанието на дъщеря ни.
– Това ли е единствената причина да прекратите кариерата си на певица?
– Това е. Беше мое вътрешно усещане.
– Не Ви ли липсваше музиката?
– Първите години, честно казано, не. Отглеждането на дете отнема цялото време. И, да, могли сме да си позволим домашна помощница, но категорично нито аз, нито баща й сме искали друг човек да се включи в обгрижването на нашето дете. Още повече че, както казах, я родих на доста зряла възраст.
– Било е точното време за Вас…
С Кондьо бяха един от най-популярните фолк дуети преди 20 г.
– Точно така, точно така. Тогава имаше низ от благоприятни за това събития. Изтече договорът ми с музикалната компания, бях напълно самостоятелна, в разгара на кариерата си. След като се запознахме с Георги, около 1 г. продължих да имам участия, но когато и двамата започнахме да искаме дете, лека-полека започнах да намалявам ангажиментите си. А когато разбрах, че съм бременна, се оттеглих изцяло от сцената. Не съм казвала, че никога няма да се върна, но в този момент така го почувствах и се отдадох на семейството.
– През всички тези години поддържахте ли някак гласа си, все пак той е инструмент, който като не се ползва дълго време, се променя?
– Пак ще кажа, че когато имаш дар от Бога, той си стои в теб. Години наред не съм пяла (ще вметна, че за новия си албум записвах песните си, без да бързам в последните три години, като ги правех през около половин година), но когато имаш даденост, с малко усилия, разпяване вкъщи и тренировки, за да усетиш песента и настроението, нещата се получават. Но е валидно и обратното, ако нямаш талант, каквото и да правиш, ако не ти е дадено отгоре, и десет училища да завършиш, да ходиш на школи и уроци, пак няма нищо да се получи.
– Кой откри всъщност таланта Ви?
– От малка пеенето винаги е било част от живота ми и още от детската градина съм била на сцена, без да го осъзнавам. Но осъзнатото ми пеене започна от Благоевград. В 8 клас ме приеха да уча в Икономическия техникум и се преместих да живея там.
– Любопитно ми е каква специалност сте завършила?
– Машинопис и стенография, и досега владея отлично и двете (смее се). След това завърших „Педагогика” в университета в Благоевград, така че много дълго време от живота си прекарах в този прекрасен град, от който имам много хубави спомени.
Идвайки в Благоевград, попаднах в много различна среда и за първи път в по-професионална музикална среда. Икономическият техникум по онова време имаше великолепен ансамбъл за народни песни и танци под егидата на ансамбъл „Пирин” и един път в месеца имахме репетиции с проф. Кирил Стефанов. Корепетитор и наш учител бе Миразчийски. Той беше моят първи учител по пеене и още първата година станах солистка на ансамбъла на училището ни. Репетициите ни се провеждаха в ДНА, аз живеех на квартира много близко и буквално всеки ден имах разпяване и подготовка, и разучавах песни с г-н Миразчийски. Това е най-ползотворният за мен музикален период, в който най-силно съм развила певческата си дарба под негово ръководство. Той максимално разви гласа ми в народното пеене и аз съм закърмена с македонската и пиринската музика, и с многогласното пеене. Ходехме на много концерти и фестивали и наистина моят музикален певчески път стартира от Икономическия техникум в Благоевград благодарение на г-н Миразчийски.
Малко хора знаят това и ще разкажа още нещо любопитно в тази връзка. След години, когато вече бях издала няколко албума и натрупала доста популярност, имах участие в Благоевград, на което бе дошъл и г-н Миразчийски. Като приключихме, той дойде при мен и ми каза: „Емилия (знаете, че Лия е псевдонимът ми), къде отиде гласът, който аз развивах години наред?! Къде изчезна?!”. Аз имах страхотен диапазон, когато репетирахме с него, но начинът на пеене на народна песен е един, а на пеене на попфолк или поп пеене е коренно различен.
– Той Ви укори, така ли?
– Да, укори ме, че не продължих да пея народна музика. Но аз не съжалявам, защото народното пеене е малко по-остро и по-стиснато пеене, а звукоизвличането е с малко по-стегнато гърло. Докато пеенето на поп и поп фолк музика е малко по-меко и мелодично според мен. Аз и до днес пея македонски песни и мога да се похваля, че имам първо място на фестивала „Пирин фолк” в Сандански, а през 2017 г. спечелих фестивала „Охридски трубадури” с македонска песен, казва се „Откако те нема”. Моето отношение към народната музика не се е променило, тя е в мен и аз я обичам и не спирам да я изпълнявам.
И тук ще разкрия още една изненада, която подготвям. Почти готова съм с авторски македонски албум, за който вече съм записала 7 нови песни и пролетта или началото на лятото смятам да зарадвам хората, които харесват творчеството ми, и с този албум.
– С него се връщате във времето и отговаряте на въпроса на първия си учител Миразчийски ли?
– Така е наистина.
– Защо тогава преди години избрахте попфолка?
– Честно казано, тогава е било шанс, тогава това беше музиката, която стартираше. Не знам, такъв ми е бил късметът. Бях завършила средното си образование и първата година, когато кандидатствах в университета, за малко не ми достигна балът и не ме приеха. Ако си спомняте, по онова време, за да имаш право на следващата година да кандидатстваш, трябваше да работиш 8 месеца. И аз започнах работа в Радио Благоевград като машинописка и приемах новините, но пеех и в хора на радиото. На първия фестивал „Пирин фолк” аз, Сашка Васева и още едно момиче бяхме първите бек вокалистки. На този фестивал бяха дошли двамата братя Виктор и Ненчо Касъмови, които явно вече са имали намерение да създадат музикална компания. Харесаха ни и двете със Сашка заедно с Георги Гоцев и Таня Костова станахме първите изпълнители в тяхната компания. Затова казвам, че кариерата ми се е развила върху шанса и късмета. Не е било супер желание от моя страна да се занимавам с попфолк, а стечение на обстоятелства. Подписах договор и близо година след това, като ми се обаждаха да записвам, ми бяха странни песните, които ми дават да изпълнявам. Аз вярвам много в предопределеностите на живота и това вероятно е била една от тях.
– В едно интервю разказвате, че в този период сте имали конфликт с родителите си заради пеенето, защото те не са одобрявали този Ваш избор, разкажете ми какво се случи тогава.
– Родителите ми не са имали кой знае какви финансови възможности и затова аз исках през ваканциите да пея в заведения, за да си изкарвам допълнително пари. За тях обаче това беше срамно, не можеха дори да си помислят, че дъщеря им ще отиде да пее в заведения. И оттам дойде конфликтът ни. Впоследствие, разбира се, нещата се промениха, промени се и тяхното разбиране и отношение, и двамата са идвали да ме слушат на участия. Семейството ми е патриархално и аз така съм възпитана.
– Но сте се превърнали в бунтарката в семейството Ви…
– Точно така, но не съжалявам. Било ми е много трудно, защото бях 2-3-и курс студентка, когато се скарахме, и за мен това беше преломен момент. Техният бойкот бе да спрат издръжката ми, но това ме направи напълно дисциплинирана, борбена, силна и продължих напред. Затова съм им благодарна.
– Значи урокът е бил успешен?
– Да. Без да са искали точно това, ме научиха на самостоятелност и независимост.
– Известността, която натрупахте сравнително бързо, не Ви ли зашемети?
– Не смятам, че бързо съм станала известна. Имаше хора, които буквално изпяха 2-3 песни и станаха много популярни, докато при мен този период беше малко по-дълъг, но мисля, че е било за добро. Никога не съм се променяла, нито съм се приемала за по-различна, останах си аз и мисля, че популярността не ми повлия. Аз имам приятелства, които съм съхранила през годините, от времето, когато живеех в Благоевград. Минали са 30 години оттогава, но продължавам да поддържам връзка с няколко много близки за мен хора. Преди 1,5 г. на 50-годишния ми юбилей поканих част от тях и много ме развълнуваха всички с признанието, че въпреки всичко съм останала същата в отношенията ни.
– Кои са тези Ваши близки хора?
– Имам леля в Благоевград и братовчеди, даже при тях съм живяла навремето. Най-добрата ми приятелка Соня – тя беше учителка и сега се премести в Сандански, Данчето Миленкова ми е много близка и последно си писахме за Коледа. Дея и Иван, приятелско семейство, с които и до ден-днешен се поздравяваме за празници. С Василена, едно момиче, което живееше в Благоевград, беше по-малка и аз й бях кака, после се омъжи в София – и с нея продължаваме да поддържаме отношения. Мога да кажа, че приятелският ми кръг в София като брой хора е почти същият като този от Благоевград, с които поддържам контакти.
– Споменахте, че сте завършили „Педагогика”, защо дори не се пробвахте в тази професия?
– Като започнах да се развивам професионално в музикално отношение, животът ми тръгна в тази насока и педагогиката остана само в дипломата ми.
– Има ли нещо в миналото, за което съжалявате и, ако Бог Ви даде този шанс, бихте променили сега?
– Категорично не. Защото всяко нещо, през което минаваме, ни превръща в това, което сме. Убедена съм, че всичко, през което съм минала, ме е направило по-силна, по-можеща, по-зряла, ако щете. Не съжалявам за абсолютно нищо в живота си и съм благодарна, че се е случило по този начин.
– С какво Ви спечели и, по-важното, с какво Ви задържа съпругът Ви толкова години?
– Наистина са много, аз бях на 33, когато се запознахме…
– Как се случи това?
– Запозна ни една наша приятелка. Аз бях на запис и тя ми се обади да пием по кафе. Първоначално отказах, после приех, те бяха заедно и беше съвсем случайно запознаване. Не крия, че имаше моментално привличане между нас, но, честно казано, не съм мислила, че нещата ще станат толкова сериозни и дълги (смее се). И за да отговоря на първия въпрос, той ме спечели с любов, привързаност, отговорност… Зодията на майка ми е Дева, а те са хора на честта. Георги е много добър баща. Желанието му да създадем семейство и да имаме дете беше огромно. Той е много отдаден, честен, коректен и всичко това, скрепено с любов и добро отношение, вече 20 г. ни държи заедно.
– Връзката Ви промени ли Ви?
– Когато човек създава някаква връзка, не би трябвало да иска да променя другия. Странно е, че много често уж се харесваме, каквито сме, а после искаме да променим нещо в другия. Като във всяка по-дълга връзка, и ние сме имали моменти, когато сме се ядосвали взаимно, може би сме се дразнели взаимно, но фактът, че сме толкова години заедно и все още се държим за ръце и се прегръщаме, е показателен за сърцевината на отношенията ни.
– Кое смятате за най-важното във връзката ви?
– Не съм се замисляла, но всеки уважава това, което прави другият. Аз уважавам труда му, това че развива бизнеса си и гори в неговата сфера, че е много отдаден, ще повторя, че е много добър баща. Много хора си мислят, че той е причината аз да се оттегля от сцената, а то е точно обратното. Той винаги е бил човекът, който ме е подтиквал, който се е радвал да запиша нещо. И до ден-днешен като чуе моя песен, се радва. Той уважава семейството ми, а аз неговото, двамата с любов се грижим за детето си… Всичко това е низ от фактори, които поддържат дългогодишните ни отношения пълноценни.
– Всичко, което изброихте, се нарича с една дума и тя е обич…
– Да, така е.
– Защо кръстихте дъщеря си с артистичния си псевдоним?
– Това е решение на Жоро. Псевдонима ми го измислиха навремето продуцентите ми Касъмови и ще обясня защо. Вече имаше Еми Стамболова, но те решиха, че две Емита по едно и също време не трябва да има, и предложиха за артистичен псевдоним да е втората половина от буквите на моето име Емилия.
А решението дъщеря ни да се казва Лия е изцяло на баща й. Щом разбрахме, че ще имаме момиче, той започна да мисли имена. Аз отказах да го правя, като желанието ми бе само да не е нито на моята, нито на неговата майка, за да не се сърди никой. Единственото условие, което поставих, бе името да е кратко, за да не се съкращава, защото в България много обичаме Александра да наричаме Сашка, на Емилия да казваме Еми и т.н. Той мисли, мисли, направи огромен списък, ядосваше се и по цели нощи не спеше. И в последния месец преди раждането на детето ми каза, че е решил да се казва Лия. Бях изненадана, защото това име не присъстваше в списъка му, а той ми обясни: „Харесвам теб. Като се запознахме, ти се представи с Лия, а сега за мен вече си Еми. Нека онзи прекрасен момент в моя живот винаги да се връща с името на детето ни”.
– Не е тайна, че дъщеря Ви е наследила певческия Ви талант… Подкрепяте ли я да се развива в тази сфера?
– Тя е много музикална, да. В момента е на 15 години и е в един „прекрасен” (смее се) тийнейджърски период. Тя самата не знае, не си дава сметка колко музикална е. Пее изключително сложна музика, много различна от моята – соул и джаз, която докосва душата, и избира все по-сложни и по-сложни за интерпретиране композиции. Когато пее, тя докосва. Ще направя една скоба – на юбилея ми бях поканила доста мои колежки и дъщеря ми изпълни 2-3 песни, за да поздрави мен и гостите ми. Десислава и Силвия Кацарова дойдоха след това при мен с огромни комплименти за нея. Десислава ми каза: „Тя е диамант! Слага ни всички в малкия си джоб! Тя знае ли какво има?!”.
Седмица след този случай композиторът Светослав Лобошки, който също бе гост на празника ми, се обажда и казва: „Откакто съм се прибрал в Петрич, не спирам да мисля за изпълнението на дъщеря ти. Толкова ме развълнува, че написах песен за нея!”. Тази песен е може би най-доброто нещо, което е писал до сега Светльо, но е за изпълнител в по-зряла възраст. Аз пазя тази песен и чакам да минат няколко години, за да я дам на дъщеря ми. Разказвам всичко това, за да не прозвучат като самохвалство думите ми за таланта й. С баща й няма да й попречим да се занимава с каквото тя реши. Ако избере да е музика, ще я подкрепя без колебания, защото, може би ще се повторя, но когато човек е надарен, той трябва да развива и дарява таланта си.
– А тя с какво предпочита да се занимава?
– Тя е творческа личност, обича да пее, да танцува, да рисува… Умее да гримира като професионалист и всичко, свързано с изкуства, й се отдава. Надяваме се да избере това, което я прави щастлива, така ще сме щастливи и ние с баща й.
– Като вървите по улицата, спират ли Ви хора за автограф, или да се снимат с Вас?
– Учудващо след толкова много години (вече не съм сред най-популярните имена, тъй като съм се оттеглила преди 20 г. от сцената), но все още има хора, които ме познават и които искат да се снимат с мен. Рядко е, но ги има и съм приятно изненадана, че когато се появи моя песен в интернет пространството, коментарите са много мили и подкрепящи. Преди няколко месеца бях в „Шоуто на Рачков”, появих се на такава сцена за първи път от много години и на следващия ден моята приятелка Тони Димитрова ми звъни: „Искаш ли да получиш криле? Влез в коментарите на предаването и прочети тези за изпълнението ви с Кондьо. Всичките са позитивни и няма нито един лош!”. За мен това бе много приятно, зарадва ме, защото означава, че сме оставили добра следа след себе си.
– Факт е, че двамата изпяхте много хитови дуети.
– Така е, много красиви песни направихме. Ще призная, че първоначално отказах няколко пъти участие в шоуто, но накрая Рачков ми се обади и ми каза, че на анкета, която са пуснали кои песни искат хората да чуят в предаването, наш дует с Кондьо бил на първо място. Това ме накара да приема поканата.
– Интересно бе, че с него не сте се виждали от около 18 г. С кои от колегите си в шоубизнеса продължихте да поддържате контакти след слизането Ви от сцена?
– Има няколко колежки, с които продължихме да поддържаме контакт и понякога се срещаме на кафе. Това са Нелина, Софи Маринова, Джина Стоева, Десислава. Като имаме хубав повод, с тях продължаваме да се виждаме.
– Шоубизнесът липсва ли Ви?
– Не! Категорично не! В България шоубизнесът се развива по странен начин и като цяло изпълнителите по-често имат участия в големи заведения и по-рядко са концертни. От тази гледна точка не, не ми липсва шоубизнесът! Преди няколко дни се чухме с приятели, които бяха ходили на участие на Десислава, а тя започнала да пее в 4 часа след полунощ. Е, това, честно казано, не ми липсва!
– Благодаря и Ви пожелавам още много творческа енергия, много хубави нови песни и събития в живота!
– На екипа на вестник „Струма” и читателите ви пожелавам дълголетие. Да сте здрави и да бъдете истински, защото нещата се получават тогава, когато се правят с любов!
Разговаря ДИМИТРИНА АСЕНОВА
