Стоян Джельов е роден на 21 октомври 1967 г. в Благоевград. Завършил е Механотехникума. Пее от 1993 г. Първите му изяви са на сцената на фестивала „Пирин фолк“. По случай 50-ата си годишнина ще изнесе юбилеен концерт на 25 октомври в зала „Яворов“ с помощта на спонсори и голямото съдействие на община Благоевград.
– Г-н Джельов, откога се занимавате с пеене?
– Пеенето е погалване от Бога, нещо, което ми дойде свише. Откри ме големият кларнитист Иван Соколов през 1993 г. в едно заведение в кв. „Освобождение“ в Благоевград. Бяхме с приятели на купон, взех инстинктивно микрофона и изпях една-две песни. Тогава не пеех, а лаех. Иван Соколов свиреше в оркестъра и решил, че може да стане нещо от мен. Намерил ми отнякъде телефона, обади ми се и ми каза да дойда в Радио Благоеврад. Представи ме на големия маестро Димитър Динев, дадоха ми една песен и след една седмица влязох в студиото. Тогава се правеха кръгове за „Пирин фолк“ по градовете и публиката избираше кои 4 песни да се явят на фестивала. Никога няма да забравя датата 26 март 1993 г., когато в Разлог моята песен „Жалост по младост“ беше втора. На фестивала тя стана голям хит заедно със „Сине, сине“ на Севдалина и Валентин Спасови. След този фурор започнах да пея с група „Роден кът“ с ръководител Кирил Иванов и имах честта да бъда с Костадин Гугов, Янка Рупкина, Сашка Васева и други солисти, от които научих много. Залите бяха пълни, ние бяхме първите, които пееха фолк и правехме авторски парчета по македонски песни.
– Пели ли сте на купони на мутри и на така наречените „добре облечени бизнесмени“?
– Да. Много от рутинираните певци като Володя Стоянов, Янка Рупкина сме пели. Те бяха повече мъже, отколкото днешните, които са добре облечени. Пял съм в заведението на Иво Карамански в София, който също пееше. Той беше голям патриот и голям българин. Обичаше много комитските песни – „Кога зашумат шумите, буките“, „Ако умрам, ил загинам“, „Прости ми, мой роден край“, „Мера според мера“ на Володя Стоянов…
– Имаше ли пукотевици и гърмежи на тези купони? – Имаше, но не по музикантите, а през прозорците, в таваните. Иво беше голям мъж, обичаше певците.
– Плащаше ли добре?
– Много, но един от най-големите плащачи беше Георги Илиев. Пял съм в заведението на ВИС „Мираж“ в кв. „Емил Марков“ в София. Първо отидох при Васил Илиев, който ме посрещна в един офис. Правих две нови песни и му казах, че ми трябват пари. Той извади от касата и без да ги брои, ми подаде една пачка. Аз останах като сащисан. След два дни ме извикаха в „Мираж“, с кола ме взеха и ме върнаха, държаха се добре.
– Кои бяха любимите песни на братя Илиеви?
– Ако някой не знае, коренът на братя Илиеви е от Кресна. Жоро Илиев плачеше на македонските песни. Пеехме му „Йовано, Йованке“, „Назад, моме Калино“, „Вземи огин, запали ме“, комитски песни… Давал ми е по 400 долара, през 1993-1994 г. бяха огромни пари. С фолкгрупа „Роден кът“ пеехме и в култови заведения на Боровец, където идваха и други видни фигури от ъндърграунда като Бай Миле, Стоил Славов, Маджо…
– Имате ли притеснения да не станат екшъни, когато пеете за „лошите момчета“?
– Не. Никога не съм бил свидетел на такива неща някой да е бил пребит. Те бяха мъже, те те викат и ти плащат. Държаха се към нас с уважение.
– Как се организираше едно турне, с каква техника разполагахте в ония времена?
– Ползвахме микробуса на композитора Кирил Иванов, товарихме уредбите и обикаляхме от град на град. Нямахме почивка, на ден имахме по две участия в огромни зали – в читалището на Стара Загора, във Варна, в НДК – София.
– Какво се случи след тази бурна концертна дейност?
– Последва едно затишие. През 1995 г. реших да пея по ресторантите с Надя Андонова. Това беше моята голяма школа. Мислил съм си, че съм бил певец преди това. Там се оказа, че има много какво да уча и го научих. Не е ли минал някой през заведения, и то с години… Аз изкарах близо 15 години. В ресторанта се пее всичко на живо, с оркестър. Почваш от естрада, можеш да минеш на ромско, след това на сръбско, чалга… Клиентът е дошъл да се весели, да те види, да те пипне и да му пееш това, което на него му харесва. Кръчмата е най-големият барометър за един певец.
– Накъде поехте след ресторантския период?
– Влязох във „Фолктон“ при Жоро Сръбския. Там издадох един албум „Милке, душо“ и стана фурор. Вторият – с македонски автентични песни, издадох в „Компакт Рекърдс“ при братята Мирчеви в Благоевград и се радваше на голям успех. След това започнах в телевизия „Родина“, за което благодаря на Веселин Руйчев, че ми повярва и ми даде шанс за изяви да направя някои хубави неща.
– Продължихте ли да участвате на „Пирин фолк“?
– Да, а през последните 4 години минавах на кастинг в НДК при големи величия. Песните ми станаха едни от най-слушаните в радиата. Това са „Помниш ли“, „Почакай, младост“, „Празник“, и трите по аранжимент, музика и текст на маестро Валери Димчев, „Шепотът на дъжда“ с Надя Андонова. Новият Горан Брегович на Балканите се казва Валери Димчев. Имам много нови песни, подготвени от него за концерта.
– Как определяте живота си на 50?
– Имам прекрасни деца – син Сашо и дъщеря Анастасия, двама внуци – Христо и Даная, отличници. Аз съм щастливо разведен. От много години съм женен за българската народна песен.
– Как оцеляват музикантите?
– Много трудно. В момента са на ръба на клошарството. Никой не мисли за нас. Всеки оцелява самостоятелно. Ако те викнат да пееш – пееш. Ако не те викнат – гладуваш. Беден, но горд. Много от тях прекъснаха да пеят – кой кара такси, кой стана склададжия, кой разнася хляб, кой в строителството… Всеки е поел по някакъв път.
– А Вие работите ли нещо, за да оцелявате?
– Аз се занимавам само с песни. Пея, пея, ще пея, докато умра. Ние, певците, сме създали такива неща, опазили сме българските народни песни, българския дух – това са истинските ценности. Искаме да ги осъвременим и да ги оставим на поколенията.
– Бихте ли участвали в обучениe на млади изпълнители?
– И да ме канят, не бих отишъл. Не се имам за велик. Човек цял живот се учи. Има слушани и неслушани певци. Няма велики, най-велик е Бог.
– Какво е отношението Ви към чалгата?
– Нямам нищо против моите колеги, които пеят „другата“ музика, и съм в много добри отношения с някои от тях. Близък съм с Нелина, Софи Маринова, голям приятел съм със Сашо Роман, изпълнители със страхотни гласове, които правят шоу. Щом младите харесват песните, не съм против, стига да няма цинизми и вулгарности. Щом текстът и музиката са хубави, щом е близко до сърцето и народа, и аз ги слушам, и аз ги пея.
– Вие сте с изострено чувство за справедливост и участвахте на протестите против монополите преди 4 години. Изиграха ли те своята роля?
– Аз никога няма да бъда охлюв, няма да лазя. Тогава тръгнахме за социална справедливост, бях един от четворката на стачния комитет, които решавахме нещата. Но когато се намесят партиите и парите, проблемът е огромен. А те се намесиха.
– Кои бяха купени?
– Много от тях бяха купени. Неслучайно напуснах. Станах и се махнах, защото Стоян Джельов има собствена позиция и не може да бъде купен за 20 лв. Аз излязох за моя народ, да се намалят таксите за ток, за повече социални придобивки, за безплатни болници. Сега ще ме обявят за социалист ли? Не, аз съм европеец. Обичам Европа, но не ценя европейски ценности като наркомания, педофилия и педерастия.
– Каква е програмата за юбилейния Ви концерт?
– Ще се проведе на 25 октомври, сряда, в зала „Яворов“. Ще пеят мои приятели. Володя Стоянов, който е величие и отдавна е в пантеона на безсмъртните певци. Карамфил Божиков, прекрасен македонски глас, Стойка Германова, Павлина Теова, Димана Боянова, Надя Андонова, моята дуетна половинка… Ще има четирима ромски музиканти, които са невероятни. И, разбира се, оркестърът на Валери Димчев. Мисля, че това е прекрасна сплав, за да направим един юбилеен концерт и празник за моя роден Благоевград. Входът е свободен. Аз съм арабия. Не бих взел пари от хората, защото знам, че животът е труден. Аз се казвам Стоян и стоя здраво с моя народ. Аз задна не давам, казвам го за някои „доброжелатели“, които ме съдят. Това, което ме прави щастлив, е, че се връща интересът на младите към българското. Младите се връщат на хорото, връщат се към народната песен. Значи ние нещо сме постигнали. Македонската песен е душа, орнаментика, тя завладява, облагородява, възвисява, прави те по-добър. Благодаря на младите хора, че се обръщат към истинските ценности. Това е патриотичното, така се пази българщината.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
