Собственичка на месарски магазин категорична: Само за присъствие пари не се дават, повече от хората, особено младите, нямат никакви умения и мотивация, но претенциите им са до небето…
Трудова борса в Симитли, състояла се в постройка към сградата на местното читалище, привлече десетки, търсещи работа. На срещата бяха поканени 8 фирми в областта на производството и услугите, като имаше и представители на Регионалния център по социална икономика и социални иновации – Благоевград към МТСП, на Военното окръжие към Министерство на отбраната и други. Самата борса предизвика голяма интерес, а пространството се изпълни с хора на различна възраст, които разговаряха „очи в очи“ с работодателите.
Че има опит като шивачка и помощник-кухня и няма претенции към работата, стига заплатата да я удовлетворява, коментира млада жена от Крупник.
„Преди заплатата беше 1200 лв., сега стана 620 евро, но всичко се вдигна и вече е евро. Значи и заплатата трябва да е най-малко 1000 евро“, разсъждаваха две дами, които също не бяха претенциони към естеството на работата, но имаха две условия – да са редовна смяна от 8 до 17 часа, тъй като имат малки деца, и да вземат минимум по 1000 евро.
Наред с изискванията и нагласите на търсещите работа репортер на „Струма“ потърси и мнението на работодатели. Представители на голяма компания – петият по големина производител на бира в света, обясниха, че обикновено хората питали за самата организация, тъй като работата е на смени. Предлаганите позиции обаче са свързани с притежаването на конкретни умения, затова и разговорите често приключвали преди да бъде обсъден въпросът за трудовите възнаграждания.
„Първият и най-често задаван въпрос е: „Колко ще ми е заплатата?”. Само за присъствие обаче пари не се дават, а повечето искат точно това – да получават пари, без да правят нищо. Мнозина, особено младите, нямат никакви умения и мотивация за работа, но за сметка на това претенциите и изискванията им са до небето“, констатира собственичка на месарски магазин и допълни, че заплатите в конкретни сектор не са строги фиксирани и зависят от самия работник – какво може да прави и знае.
А иначе някои от дошлите, при това хора на средна възраст, признаха, че не са завършили средно образование. Имаше и казус с жена, която каза, че си е загубила дипломата, при което бе посъветвана да отиде до училището и да си извади дубликат.
Сред притежаващите по-висок образователен ценз бе Мирослава от Симитли. Тя сподели, че е бакалавър по „Комуникации и информиране“ от УниБит /Университет по библиотекознание и информационни технологии/, владее английски и испански и доскоро е работила в транспортна фирма, но е напуснала.
„Бих работила в сферата на услугите, например нещо, свързано с набирането на клиенти, но не съм съгласна да получавам минимална заплата“, заяви младата дама.
А един от изводите, който може да бъде направен от проведената борса, е, че поне засега допирните точки между изискванията на работодателите и очакванията и желанията на търсещите работа очевидно не са много.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
