Фалшив сигнал за бомба опразни за кратко и сградата на НОИ в Благоевград. Съобщението за поставено взривно устройство е постъпило на служебната електронна поща днес около 9 часа. Заплахата била, че бомбата ще гръмне след 1 час и завършвала с поздрава „Аллах акбар“. За предупреждението е информирана полицията, а служителите на НОИ са евакуирани от сградата, намираща се в центъра на града.
„Извършена бе проверка на помещенията от органите на реда и след 2 часа служителите се върнаха на работните места, а обслужването на гражданите бе възстановено“, заяви за „Струма“ директорът на ТД на НОИ – Благоевград Илиан Георгиев.
Припомняме, че с фалшиви сигнали за бомби преди 10 дни бяха атакувани различни институции – съдът, общината, училища, детски градини, Бюрото по труда в Благоевград.
„Днес, с позволението на Аллах, оставих бомба във вашата сграда. Взривът ще се случи 2 часа след изпращането на това писмо. След това нашите бойци ще дойдат и ще започнат да се разправят с оцелелите. Аллах акбар!“, гласеше страховитата заплаха на имейла до Окръжен съд – Благоевград, който бе опразнен и затворен за 24 часа.
На другия ден последва повторно предупреждение, но Съдебната палата остана отворена, а делата се гледаха в други сгради.
Вълна от фалшиви съобщения за взривни устройства в обществени сгради заля цялата страна, като само в един ден под „бомбена” атака попаднаха 21 области. Всички заплахи бяха постъпили предиобед по електронните пощи на институциите. На повечето места служителите и посетителите бяха евакуирани от сградите за извършване на проверки, при които бомби не бяха открити.
Масовите фалшиви сигнали за поставени взривни устройства, които блокираха работата на съдилища, обществени сгради, хотели и други институции в страната, не са случайна поредица от заплахи. Според киберексперта Ясен Танев те представляват координирана хибридна атака, чиято цел е да провери доколко държавата може да реагира при подобни кризи. Извършителите не се стремят да причинят физически щети, а да тестват реакцията на институциите и да създадат усещане за нестабилност. По думите му, атаката е насочена срещу оперативната устойчивост на държавата и способността й да реагира на асиметрични заплахи.
Киберекспертът смята, че масовото изпращане на подобни електронни съобщения трябва да се разглежда и през призмата на киберсигурността, а не единствено като заплаха за физическа атака. Той припомни, че още през 2023 г. са въведени протоколи, според които първо трябва да се оцени достоверността на сигнала, а едва след това да се предприемат действия като евакуация.
„Компетентните служби разполагат с необходимите механизми за разследване на подобни случаи, но е важно държавата ясно да обясни на обществото какво се е случило. В противен случай извършителите постигат основната си цел – да блокират работата на институциите и да създадат усещане за несигурност”, категоричен е киберекспертът.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
