Футболен Петрич е посрещал, чествал и изпращал много съдии, но подобна проява на взаимно уважение между рефер и иначе суровите трибуни на петричкия стадион е откровен прецедент. Въпреки негативното 0:3 главният арбитър Димитър Буров, за когото това бе последен мач в кариерата, отиде при местните ултраси и топло се поздрави с тях. Гардът от НСО подари фланелката си на феновете и след като целуна тревата, потегли към съблекалнята с голям транспарант с надпис „Уважение от „Царя“, Буров“, подготвен от привържениците на комитите. Двубоят бе предшествана от церемония, на която Буров бе почетен с дарове от БФС и останалите в бригадата му. Специално за събитието пристигна в южния град неговият ментор в съдийството проф. Георги Игнатов. Домакините от „Бела“ връчиха на „Генерала от Люлин“ фланелка и шалче на клуба, които той целуна и гордо развя към трибуните. Делегатът на мача Любомир Инджев си спомни как преди години вече покойният баща на рефера Цоло Буров го е наградил със статуетка на богинята Нике, а сега той върна жеста към сина, който не скри сълзите си.
„Димитър Буров над 100 мача в професионалния Футбол, Великан от изчезващ вид, За нас беше чест да сме част от последния ти танц на зеления терен. Дълги години уважение, респект и професионализъм“, написаха асистентите в бенефиса на столичанина Николай Попниколов, Марин Бонев и Иван Иванов, които го изненадаха с колаж, събрал знаменателни моменти от кариерата му. Не закъсня и постът на благодетеля на ЦСКА 1948 Цветомир Найденов. „А! Ето един истински съдия! Разбира се, корумпетата и Las Cucarachas не го допуснаха до Ефбет лига, защото Буров не приемаше инфлуенсърства, не приемаше да слугува, не приемаше онова “помогни им малко”, не приемаше подкупи,… той си свиреше истински, каквото види и каквото прецени. Буров притежаваше и едно много важно качество, което 99,3 на сто от сегашните съдии не притежават – смелост. Него не го беше страх от некви селски спортни директорчета и деятели да му влизат в съдийската стая и да му нареждат, не го беше страх от домакинска публика, не го беше страх от подскачащи президентчета по тъча …бо̀леше го фара, той си беше съдия. Ако питаме Las Cucarachas /в превод хлебарките/ защо Буров не получи достъп до Ефбет лига, ще започнат : ама не е подготвен физически, технически, ментално … ще чуем всякакви увъртания. Истината е следната: него не можеха да го командват и за това му бяха сложили таван „Б група“. Буров нито го познавам, нито най-вероятно някога ще го познавам. Просто 10 г. му наблюдавам съдийството от „А“ окръжна до Втора лига. Евала, Майсторе!“, написа босът на числото.
СТАНЧО СТАНЧЕВ
