Хората с ДНК на ФК „Пирин” в кръвта: Всички, които обичаме отбора, да му помогнем, не трябва да плюем Пол Белогур

Хиляди футболни привърженици изгледаха спортната драма „Пирин“-„Левски“ (1:1) на стадион „Христо Ботев“ в Благоевград през уикенда, ала едва половината от тях милееха истински за орлетата. Нещо, което би прозвучало като сюжет за фантастичен филм в края на миналото хилядолетие. И на трибуните имаше десетки зрители, които биха го потвърдили. Защото изявите на Боре Николов, Бараката, Мечо, Пепи Цветков, Мурлев, Бербатов, Кръжанов, Михтарски, Иво Андонов, Петрунов, Боздански, Гавалюгов, Дъртилов, Гошо Бачев, Иван Цветков (той пък и доста след 2000 г.)… има и много други, разбира се, но и тези стигат за доказателство, още топлят сърцата ни, дори само когато зърнем сектор „Бадемите“ над легендарното спортно съоръжение.

Настоящето обаче шепне друго в ухото на зелено-белите запалянковци, докарали я дотам, че да се чувстват като застрашен ендемичен вид. След Чомбе, д-р Христов, Гунди, Калъмбов, Г-15, Галчев… си тръгна и Пол Белогур, който декларира готовност да подари акциите на Община Благоевград. Ситуацията е тежка, не за първи път, но токът удря най-силно последния по веригата.

Ето какво споделиха минути преди ремито с „Левски“ част от онези, чийто живот е свързан с „Пирин“ по един или друг начин и никак не са безразлични накъде ще поеме клубът.

Данаил Стоицов, бивш шеф на КАТ – Благоевград: Не трябва да плюем последния собственик, а всички, които обичаме спорта и футбола, да помогнем на „Пирин“

„Аз не знам каква е точно истината в „Пирин“, но клуба трябва да го има и за това трябва да помогне цялата общественост на Благоевград, всички фенове, всички граждани, всички в региона, които обичат спорта и футбола, и най-вече „Пирин“. Защото „Пирин“ е дал много за футбола в България и сега е в една ситуация, която е много трудна за излизане. Но не е невъзможно. Това може би трябва да направи Община Благоевград в лицето на кмета Илко Стоянов, от там насетне, след като Пол Белогур е предоставил акциите на Общината, което е добър ход, за да може да се привлече подходящ инвеститор, спонсор или собственик. Важното е „Пирин“ да се справи с критичния момент и да продължи напред. Не трябва да плюем последния собственик, направи доста. Стадион „Христо Ботев“ е кокетно съоръжение, със седалки, които не са счупени и изгорели от слънцето, реновирана административна сграда, подобрена база в Рилци, Падеш и Рила, съблекални и тоалетни, каквито не сме имали, автобус, който дава самочувствие на състезателите и сигурност на пътя… Така или иначе, направеното от него не е малко. Явно човекът не може вече да издържа и решава да се оттегли, но в това няма нищо лошо. Преди него минаха много и в по-тежки ситуации, но не са били по-добри от този, който си тръгва сега. Трябва да го разберем това нещо. Но заедно с обществеността и феновете е необходимо да се намери решение. Мисля, че не е трудна ситуацията, клубът няма сериозни дългове и с малко средства и повече старание ще се намери изход. Това трябва да стане сега, защото едно е да търсим спонсор с отбор в Първа лига, а съвсем друго да изпаднем и тогава да убеждаваме някой да дойде.

Драгомир Деков, юноша на орлетата и студентски шампион по футбол с ЮЗУ „Н. Рилски“: Нашият клуб е закърмен да залага на кадри от собствената школа, това е истината

За съжаление, доколкото знам, не е добра ситуацията в отбора и мисля, че „Пирин“ пак ще заложи на своите юноши. Не смятам, че тимът има сили да остане в Първа лига, но това пък ще даде стимул на младите момчета да се обиграват във Втора лига, да стават все по-добри и евентуално след година-две да се върнем в елита. Това беше закърмено в нашия клуб, основно да се залага на кадри от собствената школа. И това е истината, това е смисълът. Може би от година не съм идвал на мач, гледам по телевизията, но не е същото. Отливът на публиката е разбираем, лоши резултати, непоследователна клубна политика, недостатъчна реклама на отбора… Макар че ние тук си знаем какво представлява „Пирин“, всичко опира до пари. Добре че има такива мачове, като този с „Левски“, за да видим, че интерес към футбола в България още има и стадионът може да се препълни. И на такова хубаво време точно това трябва да се вижда. Обикновено идвам на мачове с „Левски“, с „Лудогорец“ и с ЦСКА. Онези срещу „Хебър“, „Септември“, „Спартак“ (Варна) и други подобни отбори ги гледам по телевизията. Дори и отличните метеорологични условия не могат да ме накарат да дойда на стадиона.

Георги Манов, строителен работник: Нещата вървят зле, надявам се да не изпаднем направо в аматьорския футбол

Рядко пропускам мач на „Пирин“ и дълги години идвам на стадион „Христо Ботев“. От дете обичам тима, следвам го от много време, вече водя и малкия си син, защото големият може и сам. Тук сме в този труден момент да подкрепим футболистите, доколкото можем. Този сезон отборът върви зле и ще изпадне, ако не дойдат спонсори. Всичко е свързано с пари. Селекция няма. Най-лошото, което може да се случи, е фалит. Това в никакъв случай не го желая, защото имаше такъв период, помня го много добре. Надявам се нещата да се стабилизират и ако изпаднем, поне да е във Втора лига, а не направо в аматьорския футбол. За съжаление всякакви сравнения с онзи „Пирин“, отпреди 30-40 години, са почти невъзможни. Голям проблем е, че не се работи достатъчно добре в детско-юношеската школа. От там в последните 10 години не излиза абсолютно нищо. Момчета има, прехвърлят се от „Хлапетата“ в „Пирин“ и там някъде, не знам какво става, но се къса нишката.

Илиян Манов, 4-кратен победител в шахматната верига „Купа Виктори“: Оптимистично настроен съм, няма да изпаднем през този сезон

Като по-малък тренирах в школата на „Пирин“, бях за кратко и в хандбалния „Интер“, сега в спортно отношение се занимавам само с шахмат, но редовно играя футбол с приятели. След по-малко от месец ставам на 18 г. и мога да идвам на стадиона, когато си искам, както правя винаги с удоволствие. Приятно ми е да съм близо до отбора. Става ми драго, като се сетя, че някои от децата, с които тренирахме заедно, продължиха нагоре и имат възможност да стигнат далече. Такива са Васил Христов, който отиде в школата на „Торино“, и Алесандро Николов, сега в ЦСКА, с отлични мачове за дублиращия отбор на армейците. Аз съм оптимистично настроен за съдбата на нашия клуб и мисля, че даже няма да изпаднем през този сезон.

Красимир Трайков, ветеран на зелено-белите и изявен футболен специалист: Марката „Пирин“ винаги е устоявала, предполагам, че ще издържи и сега

Аз съм от хората, които сме дошли на стадиона, защото обичаме „Пирин“ и за нас всеки мач е важен. „Левски“ е достатъчно добър дразнител и предпоставка за интересен двубой. Нашият клуб често е изпадал в подобни ситуации, но марката „Пирин“ винаги е устоявала, предполагам, че ще издържи и сега. Не е добре за отбора, за футболистите и за града най-вече, но се надявам в най-скоро време да се изяснят нещата. Има отлив на зрители и това е разбираемо. За времето, в което тимът играе в Първа лига, видяхме при орлетата доста състезатели и треньори, които не са от нашата школа. Малко или много, това се отразява на желанието на хората да идват на стадиона. Помня годините, когато играех и на трибуните имаше по 10 000-15 000. Това е пътят за оцеляването на „Пирин“ и онези, които го обичат, би трябвало да са на стадиона. Два-три отбора в Първа лига са в нашето състояние, надявам се треньорското ръководство да намери верния състав и правилната вакса, за да останем в групата. Разчитам на професионализма на момчетата. Нещата от финансово естество обаче не са добре, те са премълчавани и в последните няколко месеца ситуацията е влошена. Общината трябва да обърне поглед към първия отбор, времената са трудни, но „Пирин“ е марка, представлява града и областта, „Пирин“ го знаят в Европа, има нужда всички да помогнат с каквото могат.

Светлин Бонев, ексдиректор на Спортния тотализатор в Благоевград: Дано момчетата проявят разбиране и търпение

Силно се надявам „Пирин“ да го има, защото е отбор с традиции и с изградено име през годините. Иска ми се да продължи да съществува и да се намира там, където му е мястото – в Първа лига. Да се намери някакъв спомоществовател или консорциум от фирми, които да помогнат за развитието на футбола в Благоевград. Дано смогнем с времето, много зависи от днешния мач (б. р. – неделния сблъсък срещу сините). Надявам се да не загубим и да покажем, че имаме желание да останем в групата на майсторите. Дано момчетата проявят разбиране и търпение, защото ситуацията в цялата страна е много неприятна, да изчакат. Убеден съм, че ще имаме по-хубави моменти и ще дойдат добри времена за „Пирин“.

Олег Христов, пенсионер: Липсва ни управа като цяло, всички заводи затвориха, няма откъде една стотинка да дойде

Разбира се, че ми се иска „Пирин“ да побеждава и да върви напред. Безпаричието си е безпаричие, но се иска и игра. Не е само до пари. Навремето без пари играеха хората, а правехме страхотни мачове. Не „Левски“, не ЦСКА, и без пари им се опълчвахме. Иска се желание, но тези, младите, нямат желание. Защото парите развалиха всичко. Вярвам, че няма да изпаднем този сезон. Дано по-скоро се намерят разумни хора да осигурят необходимите средства, за да не фалира клубът. Проблемът с „Пирин“ е отражение на случващото се в града. Нямаме си управа като цяло, общинска управа. Вижте, всички заводи затвориха, няма откъде, както се казва, едно стотинка да дойде. Гледайте „Беласица“ как вървят, Община Петрич подкрепя клуба, стадион правят… В този ред на мисли хубавото при нас е, че този човек – Пол Белогур, дойде и поне стегна стадион „Христо Ботев“. Живи и здрави, дано успеем да се справим и без него.

Йордан Попмихайлов, бивш футболист и треньор в пиринската школа: По наше време трябваше само да играем, и го правехме

„Пирин“ трябва да се измъкне от тежката ситуация. Да вложат повече усилие, старание, амбиция и воля. Ето тези неща са необходими на първа линия. Това ако го направят, предполагам, че ще се спасят. Смяната на собственика не е хубаво да става по средата на сезона и тепърва да се търсят спонсори, които да обезпечават финансовото спокойствие до края на кампанията. Такива неща нямаше по наше време, трябваше само да играем. И го правехме. Докато бях на терена, отборът 5 години нямаше проблеми с изпадане и оставане в „А“ група. Такива въпроси не се задаваха. Пожелавам на любимия клуб много успехи и всичко да завърши благополучно този сезон. Да останат в елита и догодина да се мисли за нещо повече.  

Страницата подготви

ИВАН ДЕЛЧЕВ