В кухнята усвоиш ли рутината, най-много да сменят менюто,тук всеки ден е различно, преодолявам предизвикателства,това ми харесва, не стоя на едно място
Кадрови редник Христо Джолев е от редкия тип млади хора, които намират в дисциплината и в сблъсъка с трудностите истинско въодушевление, мотив за динамика и самоусъвършенстване. Баща му е неговият пример.
„Бях горд и се изкефих страхотно, когато се върна от мисията си в Афганистан. Дойде в училище и всички ни се възхищаваха. Ако сте виждали подобни клипчета, в които военнослужещи ги посрещат като герои с особена възхита и радост, ще ме разберете…“, споделя редник Джолев пред armymedia.bg. Като гимназист мислел вече аналитично и трезво – дали да избере частна фирма или военно призвание. Баща му го подкрепил в професионалния избор. Разговаряли за трудностите, но и за възможностите. За опасностите отговорът му е кратък: ако е безопасно – значи е скучно. Нека има малко екшън. Войната е наблизо и всеки, който каже, че не го е страх от смъртта, лъже. Но според него въпреки страха, такива хора са необходими. „Не може да е сме само IT специалисти, готвачи или счетоводители. Необходимо е разнообразие и ние сме част от него. Не че съм специален, различен от останалите млади хора. Това съм избрал, ще го следвам докрай“.
Завършил техникум по кетъринг, специалността му е майстор-готвач. Въпреки своите 20 години вече е работил като готвач в ресторанти в Благоевград и в два хотела в Банско, преди да започне конкурса за войник.
„В „Шератън“ вземах 1500 лв. Стигаха ми, бях супер. Заплатата на кадровия войник беше по-малка, но решението ми да стана военнослужещ беше мечта. Увеличението заплатите на военнослужещите после си беше чист късмет…“
Умението да готви го усещал като изкуство, работата му харесвала, но сега, година откакто е кадрови войник, със сигурност се чувства далеч по-добре. Има усещане, че се усъвършенства.
„Дава ти шанс и перспектива да се развиваш и като сержант или офицер. Постоянно се надграждаш. В края на лятото бях на обучение в Смолян. Не знаех как да се катеря по камъните, как да се вържа върху скалите. Промяната е постоянна. В кухнята усвоиш ли рутината, най-много да сменят менюто. Тук всеки ден е различно. Сега предстои да обновяват въоръжението, пистолети, машини, подготовки. Учат се нови неща, преодолявам предизвикателства. Това ми харесва, не стоя на едно място.
Гасенето на пожарите беше друго предизвикателство. В Рила над едно от селата беше епична битка с огъня. Пожарът – бурен, върхов невъзможно е да го спреш. Не всичките бяха върхови, успяваме да ги преградим с пръскачки, с лопати, тупалки! Но върхов ли е, прехвърля се от дърво на дърво, непредсказуем огън, не можеш да го спреш. Хеликоптерите помагаха, но рискът да те връхлети или заобиколи също е голям. При един пожар, както си седим, до нас се стовари висок бор, голямо дърво. Облак пепел ни обгърна. Жегата се усеща, бяхме на косъм. Изморително е, особено с пръскачките. Тежат около 15 литра, свърши ли водата, трябва да ги напълним. Пожарникар, колега и аз тръгнахме да търсим вода. Напосоки, но открихме – извира едва-едва. Трябваше да копаем, да го иззидаме с камъни и кал. За пръв път виждах как се събира изворна вода, оттам пълнихме пръскачките…“, спомня си редник Джолев.
Като младши картечар овладяването на картечницата изисква перфекционизъм. По-лесно е, когато стреляш от двунога. Попаденията му са добри, но работата с нея е по-трудна, отколкото с автомат. Тежка е, при настъпление я носиш, а с боеприпасите, раницата и останалото оборудване тежестта става 14-16 кг. Не е лесно, когато стреляш прав. Трябва да си здрав в ръцете. Преходите по 10 и повече километра с раница и обмундировка изискват издръжливост. Спортното хоби на лостовете и във фитнес залата също му помага, тренирал бокс навремето в София и сега не се е отказал напълно, но няма време за тренировки. Открил и новата си страст – стрелбите с пистолет на частно стрелбище в Бачиново. И попаденията му са много добри.
Хубави спомени придобил от учението през декември, когато нашите Сухопътни войски участваха в натовското учение „Golden Sword – 25“ в Гърция. Участвали с рота. Запознанството му с военнослужещи от други нации му дало по-широк хоризонт за подготовка, мислене и мотивация.
„Разговаряхме с гърци, румънци и американци за въоръжението, за различни неща в подготовката. С какви пистолети сме, картечници, автомати, какъв калибър, особености на машините и службата. Прелитаха изтребители, гледахме как вертолетите „Апачи“ поразяват цели с ракетите, прелитаха дронове, минаваха различни видове танкове. Уникален опит. Учението започна със стрелба на артилерията, после – авиацията, разгърнаха се танковете, стрелят, след тях ние минаваме с американските машини М10 А1 или А2 БМ (нещо като нашите МТЛБ-та) и доунищожаваме противника. Нашето отделение се справи добре, свършихме си работата – без инциденти. Целта беше да работим в екип, съвместно, не индивидуално. Да си помагаме. Мотивацията на съюзниците също беше интересна – повечето са предимно наборни войници. Имаше и доброволци. Всяка нация, ако я попиташ, ще се оцени като най-подготвената. Но нашият командир за свръзка каза, че сме се справили отлично. Той отговаряше за нас, но имахме и български офицер.
Ярки преживявания имал покрай парада през миналата година.
„Когато четоха кой ще участва, бях изключително развълнуван. Не можех да заспя. Представянето ни на площада в София мина страхотно. Преди това имахме интензивни тренировки – марширувахме, тая жега през май на летището няма да я забравя. Но с колегите бяхме заедно, говорихме си, споделяхме, атмосферата беше приятна”.
Редник Джолев се изкушава да придобие и нови умения – за пръв път наскоро пилотирал военен дрон. Наследил е рефлексите си с компютърни игри в детството, но не надценява способностите си. Би искал да тренира как се преминават препятствия с дрон. Следи войната в Украйна – начините, по които FPV дроновете камикадзе се врязват в живата сила, в танкове или други бронирани машини. И как разузнавателните безпилотни летателни апарати визуализират попаденията. Привличат го занятията за подготовка с дронове. Търси нови възможности за развитие, но не е съвсем наясно кой от вариантите ще избере. Убеден е, че въпреки по-високата технологична култура на младите хора има какво да научат от кадрите с по-дълъг опит. Усеща се като в семейство – получавал нерядко подкрепа или съвет как да простреля оръжието си, как да си изчисти по-хубаво картечницата, как да стреля правилно, като хване пистолета по-хубаво, с коя ръка да го стискаш, и други тънкости. Професията си оценява като кауза, не е за всеки. Не се е загубил героизмът, дори когато те гони дрон. Рискуваш живота си, а това, а това сякаш те прави повече човек. Готов си да се жертваш за твоята държава и народ. А такава кауза винаги е видима във времето, стига да е посветена на нещо добро, споделя редник Джолев.
