Благоевградчанката Юлия Андонова представи първата си книжка пред публика в родния си град. Тя на 27 г., с церебрална парализа, леко умствено изоставане и епилепсия и е малката дъщеря на героя от САЩ ‘94 и почетен гражданин на Благоевград Ивайло Андонов и съпругата му Тинка.
12 смешни историйки е събрала в първата си книжка младата писателка.
Майка й Тинка разказа: „Юлето започна да пише разказчета преди година-две, а героите й са от анимационните филмчета на Дисни, които тя много обича и постоянно гледа. Съставя изреченията по нейния си начин, по който говори. Когато сме заедно, често чета и веднъж й стана интересно как се създава една книга – от написването до крайния продукт. Намерихме клипчета в интернет за процеса и като ги изгледа, ме попита: „Аз мога ли да издам разказите ми в книга?“. „Разбира се!“, й казах и семейството я подкрепихме в реализацията на идеята. Вики, кака й, помогна много, с помощта на изкуствения интелект направиха картинките, набра текста на компютър и я дадоха да се отпечата. Първият екземпляр бе готов през зимата, книжката стана много хубава и Юлето качи в социалните мрежи клипче да се похвали. И заваляха молби от приятели, че искат екземпляр. Нямахме идея да правим повече от една, но се наложи. Сега организирахме официалното представяне на първата книжка със смешни приказки на Юлето и тя е много горда с нея.
„Докато си гледах филмчетата, ми дойде някаква идея, дай да видим какво ще стане да ги събера различни герои в една история. После със сестра ми Виктория започнахме да ги слагаме на компютъра й“, разказа Юлето за раждането на творбата й.
На презентацията завчера дойдоха над 20 приятели и близки на семейството. При представяне на книжката на сестра си Виктория Андонова посочи, че ако някой има очаквания да чете разкази с висока художествена стойност, по-добре да не посяга към книжката на Юлето, но ако иска да я опознае и да усети великолепното й чувство за хумор и специфичен изказ, със сигурност ще ги намери на страниците на „Смешни приказки“.
Заради самочувствието, с което я заредило издаването на първата книжка, семейството на Юлето замисля да издаде и втора с дневниците й, в които тя всеки ден описва всичко, което й се случва. „По този начин тя общува със света, защото често се налага да остава сама, а вечер задължително ми чете написаното“, разказа майка й.
Вече шеста година Юлето живее с майка си в Лондон, но винаги се прибират за 1 месец през лятото в Благоевград, а напоследък тя настоява да си идва по-често и пътува сама.
„За съжаление дъщеря ни е здравен емигрант, защото терапията, грижите за хора с проблеми като нейните в Англия са по-адекватни отколкото в България, а и качеството им на живот като цяло е много по-добро. Там Юлето има на разположение кола, а системата, подобна на тукашния ТЕЛК, предоставя една част от полагащите им се пари за мобилност. С тези пари нуждаещите се може да кандидатстват за кола, която да ползват с платени всички такси за центъра на Лондон. Отделно им се издава син талон за паркиране. Преди да получим колата (нова от магазина), Юлето ползваше безплатна карта за пътуване“, разказа майка й.
В Лондон Юлето ходи два пъти в седмицата на футбол като терапия за лица със специални потребности и различни зависимости, а на забележка, че татко й със сигурност много се гордее с нея, тя искрено добавя: „И мама много се гордее с мен!“.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
