Арх. Костадин Сандев откри изложба със свои икони, рисувани през последните 10 години, и изненада голяма част от посетителите с тази си дарба. Председателят на църковното настоятелство на благоевградския храм „Въведение на св. Богородица” отец Андон Шавулев, който откри изложбата, сподели: „Преди време гостувах в ателието на арх. Сандев и видях хубави икони. Бях изненадан, когато ми каза, че той ги рисува. Познавам архитекти-художници, архитекти, които пишат стихотворения, но архитект-иконописец не бях срещал. Още тогава му предложих да направи изложба, но той не обърна внимание на моето желание. Хубавото е, че точно скромният човек, с визия и познания, може да поднесе свое творчество и сега се убеждаваме, че това творчество въздейства на всички ни в хубавия смисъл!”.
За своите гости арх. Сандев разказа: „Рисувал съм икони, които съм виждал на различни места в България, Гърция, Италия, Франция и други места, които съм посещавал. Това са копия от много ценни и оригинални икони. Искам тези икони да се запазят и да останат, защото съвременната иконопис е малко сладникава, да не говорим какво можем да очакваме след време от изкуствения интелект.
В началото срещах трудности с материалите, с усвояването на техники, но в края най-трудно ми беше решението да показвам това, което съм направил. Нямам самочувствието на художник. Правил съм тези икони за себе си и за близките ми, но от известно време се замислих дали да ги изложа на показ. Трудно взех това решение и много държах изложбата да бъде точно в галерита „Св. Лука”, още повече че преди години с Данчо Симонски сме правили това помещение като галерия на асамблеята „Знаме на мира”, която многократно променяше предназначението си. Идеята ми е тази галерия да се върне отново на черквата, която в момента е съорганизатор на тази изложба.
Тази практика съм видял в гръцка работилница за икони в градовете Трикала и Каламбака. Използвам рамки от естествено дърво, от ябълка, круша, африкански махагон… които ми осигуряваше големият ми син Иван. Това е знак, че ще бъдат здрави, няма да се изкривяват във времето, както се случва с пластмасовите рамки”.
На въпроса дали е вярващ човек и дали намира разлика между религия и вяра, арх. Сандев отговори:
„Аз съм ортодоксален православен християнин. Вярвам в триединния Бог – Отец, Син и Светия Дух.
Всяка икона в тази изложба има своя история и своя непреходна стойност, която е провокирала арх. Сандев да я снима, нарисува и запази за поколенията.
„Събирал съм много редки икони, които дори не се срещат в България. Например иконата „Благовещение” е изключителна чудотворна икона, нехарактерна за нашата живопис. Такъв е оригиналът, но имам чувството, че и копието е с толкова силно въздействие. Това усещам от излъчването й. Иконата „Свалянето на Христос от кръста”, на която са изобразени Никодим и Йосиф Ариматейски, също ми е любима. Двамата братя дават гробната ниша, в която е погребан Христос, и те участват в свалянето му от кръста. На Божи гроб е имало български параклис на името на Никодим и Йосиф Ариматейски, и е бил изоставен. Това съм видял лично. Нишата стои точно зад Божи гроб, където е бил този български параклис в голямата черква „Св. Константин и св. Елена”.
Арх. Сандев показа много стара икона на Богородица, рисувана от Андрей Рубльов – един от най-великите руски иконописци, която също е искал да запази. Показа и една малка икона „Възнесение Христово”, рисувана от Теофан Грък през 14 век, която е пресъздал в малък размер, а оригиналът е в размер 1,50 м на 2,50 м. Видяхме и неговата любима икона „Св. Мина”, на която е сложил сребърен обков и своя дърворезба. „Тази икона съм посветил на моята любима жена, която винаги ме е подкрепяла във всичко и на която дължа много!”, каза арх. Сандев.
„А това е иконата „Успение Богородично” от родната черква „Св. Илия” в село Зарово, Солунско. Оригиналната икона в тази черква също е чудотворна и на празника правят с нея шествие по цялото село. Това е наша, българска икона, спасена при пожара на черквата. Сега я пазят зад олтара и не я използват за служение, а я показват само на празник. Хубаво е там да стои, за да се знае, че село Зарово си е наше, българско село”.
Всичко в това село му е много скъпо, защото Костадин е кръстен на дядо си, чийто корен е от село Зарово, Солунско. Преди време, когато и аз посетих ателието му, той ми показа тази икона „Успение на Света Богородица”, която е заснел и по-късно нарисувал, за спомен от храма „Св. Илия”. Именно с тази българска икона всяка година в днешното село Никополи в Северна Гърция правят шествие на 15 август – Голяма Богородица. Над вратата на храма Костадин Сандев открива плащеница, поръчана от българин, посетил Божи гроб, и я нарисувал като дар за тази черква. От 1888 година до днес българският надпис стои върху иконата. И тази икона е рисувал арх. Сандев и с гордост я показваше на посетителите на изложбата.
Той обърна внимание на още една забележителна икона, рисувана от Николай Райнов – бащата на Богомил Райнов, направена през 1910 година в типично негов стил, с много цветя и животни. Арх. Сандев не е пропуснал да нарисува и храмовата икона на благоевградската черква „Въведение на св. Богородица”, правена от банския майстор Михалко Голев. Своята икона той е украсил с лично изработена от него дърворезба.
Изложбата има благотворителен характер, като парите от разпродажбата арх. Сандев ще дари на храма „Св. Димитър” в с. Българчево, за реставрацията на храма „Въведение на св. Богородица” в Благоевград, за построяването на черквата „Св. Мина” на пазара и за храма „Св. Георги” в с. Бистрица.
Арх. Костадин Сандев е член на Българския национален комитет на Международния съвет за опазване паметниците на културата и забележителните места ИКОМОС към ЮНЕСКО. Той е проектирал много сгради, много съоръжения и градоустройствени планове на Благоевград. Дарявал е и проекти за храмове. Първото дарение на неговия проектански екип е за черквата „Свети Димитър” в село Долно Българчево. Със съпругата си Вилхелмина Сандева са правили и други дарения за храмове в страната ни, така че този дарителски жест при него не е еднократен и случаен.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
