Понякога срещаме човек и сякаш светът спира да се върти.
Има силно привличане, емоция и пламък, който не можем да обясним. Наричаме го съдба, но понякога тази “съдба“ ни води до болка, сълзи и безкрайни колебания. Истината е, че не всяка силна връзка е истинска. Често се привличаме не към това, което ни лекува, а към това, което познаваме. Ако в миналото сме свикнали с липса на внимание, студенина или емоционални пикове и спадове, мозъкът ни несъзнателно търси същото. Познатото изглежда, като любов.
Токсичните връзки ни хващат в капана на емоционалната зависимост, в която се редуват страст и отдръпване, обещания и разочарования. Мозъкът свързва тази буря с усещане за “живот“, но това не е съдба, а урок. Съдбата не идва за да ни нарани. Тя идва за да ни покаже какво още имаме да изцелим в себе си. Истинската любов не изгаря, а лекува. Не те кара да се губиш, а да се намериш.
