Фелдшерът с 45–годишен стаж в ЦСМП – Благоевград Марин Вълков: Някой от колегите ми са на по 80 и повече години, но продължават да упражняват професията, ако си тръгнат, цялото здравеопазване рухва
Главната сестра на ЦСМП – Благоевград Албена Бобошевска: За да окомплектоваме всички екипи, са ни нужни 60 такива специалисти
Представители на централната, на местната власт и на здравеопазването изразиха подкрепа за разкриване на специалност „Лекарски асистент“ в Югозападния университет в Благоевград. Припомняме, че темата за стартиране на обучение по така важната на национално ниво професия бе засегната на последното за календарната 2024 г. заседание на Академичния съвет на ЮЗУ „Неофит Рилски“. Тогава пред членовете на АС ректорът проф. д-р Николай Марин акцентира колко необходима и от съществено значение е тази специалност за цялата здравна система и респективно за 10-12 области, в това число целият Югозападен и Северозападен регион. По своята същност лекарските асистенти са бившите фелдшери и имат право на самостоятелна практика, а това в по-малките населени места е от изключителна, крещяща необходимост.
Решението за стартиране на обучението е на НАОА /Националната агенция за оценяване и акредитация/, като самият университет трябва да извърви строго регламентирана процедура. Сред конкретните стъпки са разработването и утвърждаването на учебен план, квалификационна характеристика, становище на експертния съвет…
През месец март Академичният съвет прие и утвърди документация на проект за откриване на нова бакалавърска специалност от регулираната професия „Лекарски асистент“.
Като част от процедурата в Югозападния университет пристигна четиричленна експертна група от НАОА. Наред със запознаването с материалната база, документацията… бяха проведени и срещи с ръководството на ЮЗУ, на Факултета по обществено здраве, здравни грижи и спорт, с преподавателите, които ще обезпечават обучението, с потребители на кадри.
„Аз съм от последния випуск фелдшери, така че може да си представите какво е положението на терен. Голяма част от колегите са в предпенсионна и много в пенсионна възраст, но продължават да работят. Недостигът е драстичен. В момента по официални данни сме около 2600 човека, като в тази цифра включвам и работещите пенсионери. Когато аз завършвах, бяхме 8500 фелдшери. Между 1997 г., когато завърши последният випуск, и 2014 г., когато бе възобновено обучението, се създаде огромен вакуум. И няма да говоря дали тази професия е необходима, или не, мисля, че тя се е доказала във времето. Ще кажа само, че апелираме обучението да се провежда точно тук – в Югозападния университет, защото това е един голям регион с две спешни отделения. Има много ЦСМП /центрове за спешна медицинска помощ/, в които няма нито лекари, нито лекарски асистент, а в някой няма и медицинска сестра. Положението в региона е много тежко. Да не говорим и за трудно достъпните места и как една линейка минава през Кресненското дефиле, особено лятото. Като вземем предвид и състоянието на извънболничната помощ, мисля не е необходимо да ви убеждавам, че обучението трябва да се случи“, обърна се към членовете на експертната група Галина Захариева, която е зам. председател на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите и е част от преподавателите, ангажирани за практическото обучението на лекарски асистенти в ЮЗУ. В заключение Г. Захариева изтъкна, че за съжаление в момента подобни специалисти се обучават само в 6 университета и са по много малко бройки – по 20 човека във висше училище, което няма как да компенсира огромната липса на лекарски асистенти.
„Югозападният регион има огромна нужда, спешната помощ тук се задъхва. Лекарски асистенти са необходими и за училища, домове за социални грижи, общопрактикуващи лекари“, обобщи специалистът. Важно е да се отбележи, че вече 10 години Югозападният университет провежда успешно обучение по професиите „Медицинска сестри“ и „Акушерка“. Наред с изключително модерната база – 9 учебен корпус, който се намира в двора на УМАЛ – Благоевград, за преподаватели са привлечени редица висококвалифицирани медицински специалисти, включително и национални консултанти.
В качеството й на преподавател и на началник на Клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Света Анна“ – София пред експертната група се изказа доц. д-р Росен Калпачки. „УМБАЛ „Света Анна“ е до голяма степен университетска именно заради и благодарение на ЮЗУ „Неофит Рилски“. Лекарските асистенти са толкова необходими, че може да назначим на работа веднага цял един випуск и пак ще има липса на такива кадри“, каза по време на срещата с потребители доц. Калпачки, който е и национален консултант по неврология в частта мозъчен инсулт.
Думата взеха и деканът на Факултета по обществено здраве, здравни грижи и спорт доц. д-р Миглена Симонска, ръководителят на катедра „Здравни грижи“ доц. д-р Росица Дойновска, проф. д-р Рени Калфин и редица други представители на академичната общност.
За срещата с потребителите на кадри в заседателната зала на Първи учебен корпус лично дойдоха областните управители на Благоевград – Георги Динев, на Кюстендил – Методи Чимев, кметовете на Гоце Делчев – Владимир Москов, на Дупница – Първан Дангов, на Симитли – Апостол Апостолов, представители на лечебни заведения… Всички те изразиха категоричната си подкрепа за разкриването на специалността и акцентираха на огромната нужда от кадри в здравеопазването.
„Обучението на лекарски асистенти е крайно необходимо и гладът за такива кадри е голям. Откриването на тази специалност в Югозападния университет би подпомогнало това, към което се стремим, а именно – всеки един български гражданин да получава нужното здравеопазване и лечение. Мисля и че ЮЗУ „Неофит Рилски“ ще даде тласък на много млади хора, които ще започнат своето обучение тук и ще имат последваща реализация. Приветствам инициативата на проф. Марин”, посочи Г. Динев и сподели как провеждайки изнесени приемни, жители на малки населени места и не само се оплаквали, че основният им проблем е свързан именно със здравеопазването.
Че темата е безспорна, заяви и Методи Чимев. За проблемите и предизвикателствата по отношение на здравните специалисти в една от най- отдалечените общини – Гоце Дечев, говори кметът Владимир Москов. „Нашата област е „жива“. Миграцията не е чак толкова голяма и за да не стане така, заради здравеопазване да бягат хора, разчитаме на вашата подкрепа за започване на обучение”, обърна се към експертната група управникът на Гоце Делчев.
Категоричната си подкрепа изрази и директорът на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ Иванка Динева, която също лично присъства.
Емоционално и изпълнено със съдържание бе и изказването на кмета на Дупница Първан Дангов. Той сподели, че има срок до месец септември да подготвят проекти за разкриване на амбулатории в отдалечени населени места. „Какво от това, че ще изпълним критериите и ще обзаведем амбулатории, ще закупим апаратура, като в тях няма кой да работи“, обобщи ситуацията П. Дангов и изрази надежда, че ЮЗУ ще получи разрешение за стартиране на обучение.
„Тази специалност е необходима не само за Югозападния регион, но и за цялата страна. Ние ще подпомогнем ЮЗУ „Неофит Рилски“ и с преподаватели. Имаме вече сключен договор за сътрудничество с университета и ще бъдем база за обучение на лекарски асистенти“, заяви директорът на Националната кардиологична болница д-р Красимир Джинсов.
На изключително важното партньорството с Югозападния университет и осигуряването на кадри акцентираха и директорът на МБАЛ – Благоевград д-р Димитър Димитров, управителят на Специализирана болница за активно лечение по онкология „Св. Мина“ д-р Теодор Велчев, зам. управителят на МБАЛ „Иван Скендеров“ – Гоце Делчев д-р Ангел Тонгов.
Думата бе дадена и на представителите на община Благоевград в лицето на директора на дирекция „Социална и жилищна политика“ Мила Соколова и на главния експерт по здравеопазването д-р Антон Темелков. Отношение по темата взеха и старши лекарят от транфузионна хематология /кръвна банка/ д-р Валентин Кормев, и ресорният зам. кмет на община Якоруда Магдалена Богданова.
Като община с разкрити най-много социални услуги, ситуацията с липсата на кадри коментира и ръководителят на общинско звено „Заведение за социални услуги“ в Симитли Ивайло Гоцев, който бе заедно с кмета Апостол Апостолов и народния представител Стефан Апостолов.
„Предоставяме повече от 12 социални услуги, работят около 30 лица, а и имаме нужда още толкова, защото тяхната роля е много важна. Смятаме, че новата специалност ще даде нов тласък община Симитли да се погрижи за хората си“, коментира Ив. Гоцев.
На финала пред микрофона застана главната сестра на ЦСМП – Благоевград Албена Бобошевска, която нагледно описа ситуацията, работата на терен и заяви, че специалността е жизнено необходима. В потвърждения на думите си главната сестра обясни, че Спешният център има 10 филиала, разположени на територията на областта, 17 мобилни екипа и 10 стационарни. „От 17-те мобилни екипа 10 са долекарски, което означава, че медицинското лице в тези екипи е фелдшер или лекарски асистент. В нашия спешен център /става въпрос за цялата област/ има само 6 лекарски асистенти. Работят 56 фелдшери, които в голямата си част /над 80%/ са в пенсионна възраст. Конкретно за Благоевград от 6 фелдшери един е в трудоспособна възраст. И тъй като имаме остра нужда от кадри в някои от долекарските екипи в Симитли, Якоруда, Сандански, пускаме медицински сестри, но за да бъде оказана навременна, адекватна спешна медицинска помощ, тези екипи трябва да бъдат окомплектовани с лекарски асистенти. За да се случи това, ни трябват още 60 лекарски асистенти“, бе пределно ясна главната сестра.
Повече от показателни бяха и думите на фелдшера в ЦСМП – Благоевград Марин Вълков, който е с 45-годишен стаж и в момента е председател на етичната комисия към националния съвет. Той сподели, че работи в Спешния център от 1987 г., някой от колегите му са на по 80 и повече години, но продължават да упражняват професията си, защото няма как.
„А ако тези колеги, работещи в 10-те филиала си тръгнат, цялото здравеопазване рухва. И това не се отнася само за Благоевградска област“, категоричен бе М. Вълков и адмирира разкриването на специалност „Лекарски асистент“ в Югозападния университет.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
