„Ако на гадните ресторантьори пак им направят някакви отстъпки, ДДС или нещо такова, излизам на протест и водя 30 000 фенове пред Министерски съвет, защото ми писна от салати два стръка рукола – 20 лв., три жилави ребърца да се отровиш – 25 лв., и бира 6-7 лв. халбата, все едно са я варили белгийски монаси в манастира в Гент, и кисела сервитьорка със задник 3 декара, дето пуши и те гледа все едно си й ощипал циците, и мазнюгата готвач, дето иска 5 бона заплата все едно е контрол на полетите на Хийтроу, а не селски бек с диплома 3 и 30 от ТОХ-а. Няма да ви стъпна, селяни, ще си пържа дроб и ще си фиркам узото от „Аванти”, а вие фалирайте, копелета ненаядени…”.
Така жители на Югозапада коментираха поредния напън на ресторантьорите да си увеличат приходите. След като преди седмица им отказаха намалена ставка на ДДС от 20% на 9%, сега те настояват за свикване на извънредно заседание на НС, на което да бъдат обсъдени предложенията на индустрията как да избегнат труса от повишаващите се цени на горивата. Председателят на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов, който използва всяка финансова, икономическа, политическа или друга криза в страната, за да настоява за облекчения за ресторантьорския бранш, не обича да коментира статистиката, според която за последните 10 г. ресторантьорите вдигнаха цените със 110%. Тези дни обаче риториката му изобилства от примери как скъпите горива водят до по-скъпи доставки, ръстът в цените на основните хранителни продукти е между 10 и 25 на сто, а в европейските страни, където ставката на ДДС трайно е 9%, в условията на криза пада дори до 5%.
Сметките на потребителите обаче са съвсем различни:
„В кварталната сладкарница кафе еспресо станало 2,90 евро. По-надолу в сладкарница „Неделя“ е евтиния – 2,30 евро. Виенско кафе – 3,90 евро. Разните капучино, лате – около 5 евро.
Почувствах се като в кафе „Централ“ във Виена. Там все пак са ходили Фройд, Хитлер и др. исторически личности, има някакви основания да се поддържа обстановката с високи цени.
Кварталната сладкарница е със сбъркан неугледен дизайн в подножието на жилищен блок.
Ето бърза справка за основанията за такива цени – една доза еспресо с машина е 7-9 грама мляно кафе. При цени на най-скъпите 40-80 лв. килограм (все пак на едро има и по-евтино) дозата кафе като консуматив излиза 15 до 30 цента. Всякакви други разходи да начислиш, какво оправдава надценка от 500-700%?
В Рим можеш да пиеш по-евтино кафе в много по-приятна обстановка. У нас с тия цени е само от лакомия, не от повишени разходи.
Наблизо край сладкарницата в махалата има кафене, също и „Берьозка“ с цени на кафето наполовина (и пак е скъпо) и клинтелата май започна да избягва сладкарницата.
Затова пиша, да окуража бойкота на такива места“, споделя своите наблюдения потребител на социалните мрежи.
„Време е в заведенията да останем само класни мъже с успешни бизнеси и аристократични потекла като г-н Алибегов, г-н Хампарцумян… аман от присъствието на дребни земеделски производители и животновъди, безработни на социални помощи, драскачи на халтура и всякакви подобни оцеляващи!“, иронизира друг.
„80% от българските „ресторантьори“ са банда алчни нещастници и експлоататори! Не е проблемът в цените, а в това, че цакат с качество (често липсва) и пропорции (грамаж).
Човек с кеф ще даде 100 евро за няколко ястия и напитки, но да има корелация между качество на продуктите, начин на приготвяне и високо ниво на обслужване. Всеки един елемент е важен, за да е доволен клиентът! При нашите хубавци често липсват и трите, или в най-добрия случай две от тях.
Масово на Запад в елитните заведения и кафетерии сервитьорите са мъже на средна възраст, да ти е кеф да се посъветваш с тях, маниери, поднасяне, всичко е на ниво. А само наш Ганьо си мисли, че като сложи няколко засукани каки да обслужват клиентите, и бизнесът ще излети с 200 нагоре.
Нищо лично, младостта не е порок, ама баш ресторантьорската култура си е за хора с опит в бранша. Младите първо ще бъдат калфи, ще учат и гледат зад кулисите, и чак след няколко години постепенно ще минат на терен. Това е!
А, и замалко да пропусна нещо важно – масовата скапана, неподходяща музика (често не е дори и фон), която се пуска из заведения и ресторанти. Това понякога е най-добрият лакмус за някои последващи неща.
Освен вида на входната врата, както каза веднъж Тръмп: „Видът на входната врата на ресторант е лакмус за нивото и хигиената в кухнята“. Дискусионно е, особено за нашите ширини, където често лъскавият вид е за парлама, камуфлаж и пр., но пък хубаво е да имаме едно наум, че при очукана и лана входна врата трудно кухнята ще бъде изрядна. Все едно да си целият мърляв, да не си се къпал с дни, но гъ ти да мирише на чисто. Е, няма как да стане!“, доста образен е Д. Добромиров.
В стотиците коментари под новината за поредната претенция на Алибегов се четат апели за бойкот на всякакви заведения, където 100 мл водка се продава за 11 лв., при условие че литър в търговска верига е 14 лв., или 2 малки джина с 2 тоника и порция картофи струват 40 евро. Явно собствениците на заведения по социалните мрежи не висят, защото няма нито един коментар, който да е за по-ниско ДДС или да обяснява логично как се калкулират цените в кръчмите така, че да придобият крайния си уродлив вид.
„По принцип не ходя по такива места, ама днес се наложи, защото бях умрял от глад, а вкъщи нямаше нищо – шкембе чорба, чеснова питка (хляб няма, познайте защо) и „Пиринско“ – 6,40 евро! По бананово време шкембе чорба – 9-10 ст., 3 филии хляб – 6 ст., и обикновена бира 19 ст… А „ЧЕСТИТО“, БАЛАМУРНО БУЛГАРИСТАНСКО ПЛЕМЕ!!!“, написал е П. Делибашев.
„Тъпаци са, печели се от оборота, ама са тарикати и ги мързи да работят, рев и сополи само, за да имат мангизи без пот на челото, а клиентите да го духат. Номерът е да вдигаш скандал винаги и да имаш една муха под ръка, като не те кефи обслужването, пускаш мухата и не плащаш“, дава практичен съвет А. Цветилова.
„Там трябва да има ДДС 40% плюс други…! Салата от половин домат и там нещо – 10 Е, узо едно 60 мл – 4.8 Е… при литър 11,5 Е, ай стига!!! Чаша вода – едно евро…! Ами сложете цени и за подправки и сол! Ай сиктир! За зехтина, който не е такъв… да не говоря! При „ковида“ нали им свалиха на 9%… и какво… всичко по три, като при хлебарите! „Гладни“ секториии!“, възмущава се К. Чавдаров.
Лъвският пай от подигравките го обира Р. Алибегов, който бе заснет да кара немски автомобил за 300 000 лв. Акцент пада върху признанието му от последните дни, че дори да бъде намалена ДДС ставката, това няма да доведе до спад на цените за клиента, но можело да доведе до инвестиции – по-нови уреди, което ще доведе до енергийна ефективност, до спад в сметките и в неопределено бъдеще това можело да се отрази и в сметката на клиента. Сериозни подигравки отнася и клишираната му заплаха, че ако и този път държавата не се намеси, можело да се стигне до затваряне на заведения.
„В Благоевград те и без това са много – и половината да затворят, никой няма да забележи“, успокояват го благоевградчани.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
